Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Колко точни са тези данни? — попита Бейкър.

— Имаме доклад на очевидци от екипаж на P-3 на ВМФ, които са огледали пораженията непосредствено след нападението над базата. RAF е изпратил две разузнавателни „птички“ на оглед. Едната от тях е успяла да направи добри снимки на Кефлавик и околността, но втората не се е завърнала по неизвестни причини.

— Зенитни батареи. — Сега CAG изглеждаше наистина разтревожен.

Толанд кимна.

— Твърде вероятно. На снимките се виждат превозни средства, които свидетелстват за наличието на подсилена съветска въздушнодесантна дивизия. Исландското радио и телевизия са излезли от ефира. Англичаните имат отделни контакти с радиолюбители по исландското крайбрежие, но всички връзки с югозападната част на острова са прекъснати. Там живее по-голямата част от населението на острова и изглежда, че руснаците имат пълен контрол над този район. Все още получаваме разузнавателна информация оттам, но това едва ли ще продължи дълго.

— Това, което ни казваш, е, че не можем да очакваме ранно предупреждение за въздушно нападение от норвежците и че сме изгубили подводната си ограда около Исландия. С какви други активи разполагаме? — запита Свенсон.

— Очевидно имаме някакви резерви. Уведомен бях, че можем да очакваме ранно предупреждение за въздушно нападение от източник с кодово име „Реално време“. Ако голям брой съветски самолети напуснат полуостров Кола, ние ще бъдем уведомени незабавно.

— Какво е „Реално време“? — попита CAG.

— Подводница. — Бейкър се усмихна едва забележимо. — Господ да й е на помощ, когато излезе на повърхността за радиовръзка. Е, вчера Иван изпрати бомбардировачите си срещу Исландия. Някой да се сеща къде би ги изпратил днес?

— В случай, че някой се интересува, моето предположение е пред вас — отвърна Толанд.

— Винаги е хубаво човек да получава професионални мнения — забеляза кисело CAG. — Трябва да се отправим на север и да ударим тези руснаци — CAG беше пилот-щурмовак по специалност и опит, — но не можем да го направим, докато срещу нас стоят техните бомбардировачи. Каква е силата на тази заплаха за нас?

— Можем да предположим, че няма да получим подкрепления от нашите ВВС. Съветската военноморска авиация разполага с шест полка щурмови самолети, три от които се състоят от „Бекфайър“ и три от „Беджър“. Имат един полк заглушители „Беджър“ и един полк разузнавателни самолети „Беър“. Към това следва да се прибавят и въздушните им цистерни. Всеки полк се състои от двадесет и шест самолета. Това прави приблизително сто и шестдесет щурмови самолета, всеки от които може да носи между две и три ракети въздух-земя.

— Ще трябва доста да се понапрегнат, за да ни достигнат чак тук. Дори и ако минат напряко през Норвегия, двупосочният им курс ще има дължина около четири хиляди мили. „Беджърите“ са амортизирани стари „птички“ — каза CAG. — Какво знаем за спътниците им?

Толанд погледна часовника си.

— След петдесет и две минути над нас трябва да мине един RORSAT. Засякоха ни и преди дванадесет часа.

— Надявам се ВВС да възстановят ASAT програмата си колкото се може по-скоро — каза тихо Свенсон. — Ако Иван може да получава спътникови разузнавателни данни в реално време, то няма да му бъдат необходими всичките тези проклети разузнавателни самолети. Руснаците ще могат да определят курса ни твърде лесно, а бомбардировачите им могат да стигнат до нас само за четири часа.

— Дали да не се опитаме да променим курса си, докато спътникът преминава над нас? — предложи CAG.

— Няма смисъл — отвърна Бейкър. — Движим се на изток в продължение на десет часа. Те едва ли са пропуснали да забележат това, а и максималната ни скорост е едва двадесет възела. Най-голямото отклонение, което можем да направим, е плюс-минус осемдесет мили. За колко време мислите, че може да се прелети такова разстояние?

Толанд забеляза, че Свенсон и CAG не харесаха решението на адмирала, но нито един от тях не се опита да го оспори. Боб беше уведомен, че Бейкър не е човек, с когото може да се спори, и той се зачуди дали това беше добра черта от характера на един командир.

Едуардс се успокояваше донякъде от факта, че беше успял да предвиди точно кога ще настъпи студеният метеорологичен фронт. Дъждът започна да вали точно навреме, малко след полунощ. Ако нещо можеше да влоши още повече и без това лошото им положение, то това беше един студен порой. От надвисналите на две хиляди фута над главите им облаци валеше като из ведро, а вятърът тласкаше дъждовните потоци към планинския център на Исландия със скорост от тридесет възела.