Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Някакви новини за осигуряване на E-3 подкрепления от Великобритания? — обърна се Бейкър към Свенсон.

— Изглежда, че няма да я получим.

— Толанд, кога можем да очакваме посещение?

— Техният RORSAT ще премине над нас след двадесет минути. Руснаците вероятно ще искат да получат данните от спътника си, преди самолетите им да излетят. След това може да излетят, когато си поискат. Ако бомбардировачите им презаредят с гориво по средата на пътя и продължат да се движат на максимална скорост, ще бъдат над нас след два часа. Това е в най-лошия случай. По-вероятно е, обаче, да приемем, че ще стигнат до нас за четири до пет часа.

— CAG?

Командирът на авиационната група изглеждаше напрегнат.

— Всеки самолетоносач е вдигнал по една радарна „птичка“ „Хъмър“, придружавана от по два F-14 „Томкет“. На катапултите има по още два F-14, които могат да излетят в рамките на пет минути, още един „Хъмър“ и една въздушна цистерна. Останалите изтребители са на плюс-петнадесет на покрива, заредени с гориво и боеприпаси. Екипажите са инструктирани. Над формацията имаме един „Праулер“, останалите са готови да излетят от петнадесет. Към всички A-7 са прикрепени допълнителни резервоари. Ние сме подготвени. „Крусейдърите“ на „Фох“ са на плюс-петнадесет. Хубави „птички“, но имат къси крака. Когато му дойде времето, ще ги използваме за въздушно прикритие.

Спътникът за океанско разузнаване RORSAT премина над формацията точно в три часа и десет минути сутринта. Радарният му предавател отбеляза местоположението на формацията, а камерите му я проследиха, докато спътникът продължаваше пътя си. След пет минути данните бяха в Москва. Петнадесет минути по-късно екипажите в четири военновъздушни бази около град Кировск на полуостров Кола получиха последни инструкции. Външно летците бяха спокойни, но вътрешно бяха напрегнати също толкова, колкото и екипажите на целите им. За тази операция и двете страни се бяха подготвяли в продължение на цели петнадесет години. Милиони часове на планиране, проучвания и симулации щяха да бъдат поставени на изпитание.

„Беджърите“ излетяха първи, задвижвани от двойните си двигатели „Микулин“. Излитането им беше трудно. Бомбардировачите бяха толкова натоварени, че диспечерите в кулата мислено се молеха всички благополучно да се издигнат в спокойното утринно небе. Набрали височина, самолетите се отправиха на север, групираха се в полкови формации малко по на север от Мурманск, след което завиха на запад, и после завиха край Северен нос, преди да се отклонят наляво към Северния Атлантик.

Американската подводница „Нарвал“ се спотайваше под сивата повърхност на океана на двадесет мили от северния бряг на Русия. Тя беше най-тихата подводница от американския флот, специализирана платформа за събиране на разузнавателна информация, прекарваща край съветските брегове повече време, отколкото някои руски военни кораби. Подводницата беше вдигнала и трите си ESM антени, както и струващият един милион долара перископ. Бордовите техници подслушваха радиопредаванията на самолетните формирования. Трима униформени специалисти от разузнаването и един цивилен разузнавач от Агенцията за национална сигурност оцениха силата на въздушната група и решиха, че тя беше достатъчно голяма, за да рискуват предупредително радиопредаване. Подводницата вдигна още една мачта и я насочи към намиращ се на двадесет и четири хиляди мили от нея комуникационен спътник. Радиопредаването продължи едва една петнадесета от секундата.

Съобщението беше автоматично препредадено към четири отделни комуникационни станции и след тридесет секунди беше получено в щабквартирата на SACLANT. Пет минути по-късно Толанд държеше жълтия формуляр в ръка. Той незабавно отиде при адмирал Бейкър и му предаде съобщението, което гласеше:

0418Z РЕАЛНО ВРЕМЕ ИЗПРАЩА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ВЪЗДУШНО НАПАДЕНИЕ ИЗЛИТАНЕ 0400 КУРС ЗАПАДНО ОТ КОЛА ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПЕТ ПОЛКА ИЛИ ПОВЕЧЕ.

Бейкър погледна часовника си.

— Бърза работа. CAG?

Командирът на авиогрупата погледна към формуляра и се приближи до един от телефоните.

— Пуск на плюс-пет. Приберете патрулните самолети и поставете още два F-14 и един „Хъмър“ на плюс-пет. Завръщащите се самолети да бъдат презареждани незабавно. Запазете един катапулт за танкерите. — Той остави слушалката и се върна при адмирала. — С ваше разрешение, сър, предлагам след един час да вдигнем още един „Хъмър“ и два „Томкет“ и да поставим всички изтребители на плюс-пет. В шест-нула-нула вдигаме останалите изтребители и няколко танкера. Ще ги посрещнем с всичко, с което разполагаме на около двеста мили от формацията, и ще ги натупаме здравата.