Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Писта номер девет е готова за действие — докладва свързочникът.

— Отлично! Прехвърлете машините на едно-осем. Искам всички писти да заработят още днес следобед.

— Какво е това? — Едуардс беше първият, който го забеляза. Изпод ниския пласт облаци се появиха широките сребърни крила на един бомбардировач „Беджър“. След него се появи още нещо, което имаше по-малки размери, и бързо се скри в облаците.

— Изтребител ли беше?

— Не видях нищо, сър. — Гарсия беше гледал в друга посока. Над главите им се чу характерното виене на турбовитло при малка скорост.

Лейтенантът започваше да става майстор на сглобяването на радиопредавателя.

— Кучкарник, тук Хрътка, имаме лоши новини. Чувате ли ме?

— Прието, Хрътка. Какво става?

— Над нас прелитат самолети в западна посока, вероятно към Кефлавик. Изчакайте.

— Чувам ги, но не мога да ги видя. — Гарсия подаде бинокъла на Едуардс.

— Видях един двувитлов самолет, вероятно бомбардировач, а след това още един, много по-малък самолет, който ми заприлича на изтребител. Чуваме шума от прелитането им над нас, но на около две хиляди фута има плътни облаци и не можем да видим нищо повече.

— Казваш, че се движат към Кефлавик?

— Точно така. Бомбардировачът се движеше на запад и се спускаше.

— Има ли начин да се върнете до Кефлавик и да проверите какво става там?

Едуардс изгуби ума и дума от гняв. Не можеше ли това копеле да разчита карти? Да се върнат, означаваше да изминат тридесет мили в открито поле.

— Отрицателно. Повтарям, отрицателно, няма начин. Край.

— Прието, Хрътка. Съжалявам. Имах заповед да попитам. Обади се, когато научиш още нещо. Добре се справяте, момчета. Стойте там, където сте. Край.

— Попитаха ме дали искаме да се върнем в Кефлавик — обяви Едуардс, докато сваляше слушалките. — Казах им, че няма начин.

— Много добре, сър — отбеляза Смит. Офицерите от ВВС очевидно не бяха пълни идиоти.

Първият МиГ-29 „Фулкрум“ се приземи на летище Кефлавик една минута по-късно. Той рулира, воден от един от джиповете на базата, и спря в близост до контролната кула. Майорът, който командваше базата, го очакваше отвън.

— Добре дошъл в Кефлавик!

— Отлично. Покажете ми тоалетната — отговори полковникът.

Майорът му посочи личния си джип — американците бяха оставили седемдесет джипа и повече от триста лични автомобила — и двамата се отправиха към кулата. Американските радиосъоръжения бяха унищожени, но санитарните помещения се бяха оказали много по-здрави.

— Колко?

— Шест — отвърна полковникът. — Един норвежки F-16 ни изскочи край Хамерфест и свали един от моите, преди да разберем, че е там. Трябваше да върна друг поради повреда в двигателя, а на трети се наложи да кацне в Акурейри. Имаме ли наши хора там?

— Все още не. Засега имаме само един хеликоптер, но днес трябва да получим още. — Джипът спря пред входа на кулата. — Втората врата вдясно.

— Благодаря, другарю майор. — Полковникът се върна след три минути. — Безславната страна на летенето на изтребители. Някой трябва да предупреждава кадетите ни за тези неща.

— Искате ли малко кафе? Предишните обитатели на тези помещения бяха много любезни към нас. — Майорът отвори един американски термос и наля кафе в пластмасовата му чаша. Полковникът отпиваше от течността, наслаждавайки се на аромата й, сякаш беше отлежало бренди, докато наблюдаваше как се приземяват останалите изтребители от групата му. — Ракетите ви са подготвени, както и цистерните за презареждане. Кога можете да отлетите отново?

— Предпочитам хората ми да си починат поне два часа и да се нахранят. Освен това искам самолетите да бъдат пръснати из базата след презареждането им с гориво. Атакуваха ли ви вече?

— Досега изпратиха само два разузнавателни самолета и ние свалихме единия. Ако имаме късмет…

— Късметът е за глупаците. Американците ще ни нападнат днес. Аз бих го направил, ако бях на тяхно място.

— Имаме нов разузнавателен източник в Исландия с кодово име Хрътка — докладва Толанд. Намираха се в CIC на самолетоносача. — През изминалата нощ той е преброил повече от осемдесет транспортни полета до Рейкявик, като с тях са пристигнали и най-малко шест изтребители. Кучкарника в Шотландия ни информира, че имат непотвърдена информация, че в момента в Исландия кацат съветски изтребители.

— Трябва да са самолети с голям радиус на действие. „Фоксхаунд“, може би „Фулкрум“ — каза CAG. — Ако руснаците имат такива в излишък. Е, ние засега не смятаме да посещаваме този остров. Може, обаче, да имаме проблем, ако руснаците ги използват за охрана при въздушно нападение.