Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Досега вече трябваше да сме на път да установим контрол върху комуникационните средства. Всичко ще стане според плана ни. Ще бъде обявено, че е имало опит да бъде свалено правителството, който е бил осуетен от верни на държавата войски. По-късно днес един от вас ще се появи по телевизията. Сега трябва да вървя. Успех.

Насочвани от регулировчиците на КГБ, моторизираните батальони се отправиха към телевизионните кули и радиостанциите и към основните телефонни централи. Сега те се движеха бързо, защото си мислеха, че реагират на спешно повикване да подсигурят града срещу неизвестен брой контрареволюционери. В действителност те си нямаха и най-малка представа какво правеха, освен че заповедите им бяха дадени от генерал-полковник. За офицерите от 77-а мотострелкова дивизия това беше напълно достатъчно. Свързочните екипи бяха свършили отлична работа. Политическият офицер на дивизията се появи пред сградата на Министерския съвет, където откри четирима членове на Политбюро, които даваха заповеди по телефона. Нещо не беше наред, но изглеждаше, че партийните шефове контролираха положението. Той научи, че останалите членове на Политбюро са били ранени или убити при жестока атака от самата охрана на Кремъл! Директорът на КГБ беше разкрил заговора навреме, за да повика верни на правителството войници, но загинал геройски, отбранявайки се от нападателите. Това се стори доста невероятно на дивизионния замполит, но той нямаше друг избор, освен да му повярва. Заповедите, които му бяха дадени, бяха съвсем смислени и той незабавно ги предаде по радиото на дивизионния командир.

Сергетов се изненада колко лесно се беше оказало всичко. Хората, които знаеха какво се беше случило в действителност, бяха по-малко от двеста. Престрелката беше станала зад стените на Кремъл и въпреки че много хора бяха чули изстрелите, измислената история им даваше правдоподобно обяснение за момента. Той имаше няколко приятели в Централния комитет и при създалата се обстановка те направиха каквото им беше казано. В края на деня властта се поделяше между трима души от Политбюро. Останалите членове на Политбюро се намираха под въоръжена охрана извън града, като за тях отговаряше майор Сорокин. В отсъствието на министъра на вътрешните работи Вътрешни войски минаваха на подчинение на Политбюро, докато КГБ се колебаеше какво да прави след смъртта на директора си. Пълният контрол на Политбюро върху всички аспекти на живота в Съветския съюз не позволяваше на хората да задават въпроси, които биха били зададени, преди да бъде дадено началото на организирана съпротива, и с всеки час Сергетов и съучастниците му затвърждаваха властта си. Сергетов определи стария, но популярен Пьотр Бромковский за шеф на партийния апарат и министър на отбраната. Армията помнеше Петя като комисар, който се беше грижил за хората, с които бе служил, и това позволи на Бромковский да назначи Алексеев за заместник-министър на отбраната и началник на Генералния щаб. Филип Моисеевич Крилов остана министър на селското стопанство, към което беше прибавено и Министерството на вътрешните работи. Сергетов щеше да бъде временно изпълняващ длъжността Генерален секретар. Тези мъже формираха една тройка, която щеше да се обърне към сънародниците си, докато пристигнат още от верните им сподвижници. Оставаше да бъде свършено още едно нещо от изключителна важност.

Няма по-естествен страх от страха от неизвестното и колкото по-голямо е неизвестното, толкова по-голям е и страхът. На бюрото на SACEUR имаше четири разузнавателни сводки. Единственото еднакво твърдение в тях беше, че не се знаеше какво точно става, но че това, което беше станало, можеше да се окаже доста неприятно.

„И за това ми трябва експерт?“ — помисли си SACEUR.

Една снимка от подвижен спътник, който беше преминал над Москва, му беше дала информация, че в съветската столица се води бой и че по улиците към комуникационните й центрове се движат войскови подразделения, но държавното радио и телевизия продължиха да излъчват по нормалния си график в продължение на дванадесет часа и едва в новинарската емисия в пет часа сутринта московско време беше излъчено официално съобщение.

„Опит за държавен преврат, организиран от министъра на отбраната? Лошо ни се пишеше, ако беше успял, но дори и това, че се е оказал неуспешен, не е кой знае колко добра новина.“ Съветската телевизия беше излъчила и кратко обръщение на Пьотр Бромковский, който беше известен като последния хардлайнер от времето на Сталин: запазете спокойствие и запазете вярата си в партията.