Том Клэнси - Операция „Червена буря“

На Алексеев не му харесваше, че Сорокин беше поел водачеството, но майорът знаеше чий живот можеше да бъде изложен на опасност. На площадката на втория етаж той видя един гвардейски капитан и го застреля. Сорокин продължи да тича нагоре, последван от Алексеев и батальонния командир, като мислено си припомняше схемата на четвъртия етаж. Друг гвардеец — този път майор — го очакваше там с автомат. Гвардеецът успя да изстреля един откос, но майорът се хвърли на пода, претърколи се и го застреля. До заседателната зала оставаха само двадесет метра. Там ги чакаше един полковник от КГБ, който държеше ръцете си така, че да ги виждат ясно.

— Къде е Алексеев?

— Тук! — Генералът държеше пистолет в ръката си.

— На този етаж вече няма живи гвардейци — докладва чекистът. Той току-що беше убил четирима със скрития под униформата си пистолет със заглушител.

— Вратата. — Алексеев даде знак на Сорокин. Вратата беше отключена и майорът просто я отвори. Тя водеше към преддверие, зад което се намираха двойните дъбови врати на заседателната зала.

Сорокин влезе първи.

В залата имаше двадесет и един старци и мъже на средна възраст, повечето от които стояха до прозорците и наблюдаваха малкото пехотно сражение, което приближаваше към края си. Таманските гвардейци в Кремъл не бяха подготвени за подобна атака и нямаха и най-малкия шанс да се справят с една рота опитни автоматчици.

Алексеев влезе след майора, прибирайки пистолета си в кобура.

— Моля да се върнете по местата си, другари. Очевидно сме свидетели на заговор за завземането на Кремъл. За щастие, аз тъкмо пристигах за срещата си с вас, когато тази колона войници минаваше покрай мен. Седнете, другари! — заповяда генералът.

— Какво става тук? — попита министърът на отбраната.

— Когато преди тридесет и четири години бях приет във военното училище, аз дадох клетва да защитавам държавата и партията от всичките им врагове — каза хладно Алексеев. — Включително и от онези, които ще унищожат страната ми, защото не знаят какво друго да направят! Другарю Сергетов? — Министърът на енергетиката посочи към двама души. — Вие, другари, ще останете тук заедно с другаря Косов. Останалите ще тръгнат с мен след няколко минути.

— Алексеев, ти току-що си подписа смъртната присъда — каза министърът на вътрешните работи. Той посегна към един телефон. Майор Сорокин вдигна автомата си и унищожи телефона с един куршум.

— Не повтаряйте тази грешка. Много лесно можем да избием всички ви. Това ще бъде по-удобно от онова, което смятаме да направим с вас. — Алексеев изчака малко. В стаята влезе още един офицер и кимна на генерала. — Сега ще излезем оттук, другари. Ако някой от вас се опита да говори с някого, всички ще бъдете убити незабавно. Стройте се по двама и тръгвайте! — Полковникът от КГБ, който преди малко беше взривил втората си бомба в Кремъл, изведе първата група.

Когато те излязоха, Сергетов и Косов се приближиха до генерала.

— Добре свършена работа — каза директорът на КГБ. — В Лефортово вече всичко е подготвено. Всички дежурни са мои хора.

— Няма да ходим в Лефортово. Има промяна в плановете — каза Алексеев. — Те ще бъдат откарани до старото летище, след което ще бъдат превозени с хеликоптер до военен лагер, командван от човек, на когото имам доверие.

— Но аз съм уредил всичко!

— Не се съмнявам в това. Това е новият ми помощник майор Сорокин. Майор Сергетов вече е в лагера, за да се погрижи за последните приготовления. Кажете ми, другарю директор, не ви ли изглежда познат Сорокин?

Майорът наистина се струваше смътно познат на директора, но той не можеше да се сети къде го беше виждал.

— Той беше капитан от 76-а гвардейска въздушнопреносима дивизия, който после беше повишен в звание за храброст.

— Да? — Косов усещаше опасността, но не и причината за нея.

— Майор Сорокин имаше дъщеря, която беше октомврийче. Базата на 76-а въздушнопреносима се намира в Псков — обясни Алексеев.

— За моята малка Светлана, която умря без лице — каза Сорокин. На Косов му остана време колкото да види дулото на автомата и пламъка.

Сергетов отскочи и погледна ужасен Алексеев.

— Дори и да сте били прав, като се доверихте на чекиста, аз нямам намерение да приемам заповеди от КГБ. Ще ви оставя една рота верни войници. Трябва да поема контрола върху армията. Вашата работа е да поемете контрола върху партийния апарат.

— Но можем ли да ви вярваме сега? — попита министърът на селското стопанство.