Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Колоните напредваха бавно. Бойните машини бяха конструирани да развиват големи скорости, но при висока скорост се увеличаваше броят на повредите, а и ако се движеха с повече от двадесет километра в час, танковете щяха да разорат пътната настилка. Дивизията се движеше бавно и спокойно, привличайки малки групички хора, които махаха с ръце и викаха окуражително на преминаващите войници. Процесията не беше наредена в равните колони на някой от парадите, за които Таманската гвардия тренираше всеки ден. Ако не друго, хората поне се изпълваха с ентусиазъм от гледката на заминаващите за фронта войски. Встрани от пътя стояха офицери от КГБ, които „съветваха“ московските милиционери да пропуснат дивизията, като им обясняваха, че причината за нейното отклоняване е проблем с източната железопътна мрежа. Катаджиите с радост даваха път на защитниците на Родината.

Когато колоната достигна площад „Ногина“, Алексеев се изправи в люка на мерача.

— Добре сте подготвили хората си — каза той на дивизионния командир. — Сега искам да сляза, за да видя как се държат останалите ви подразделения. Ще се видим отново при Стендал — Алексеев нареди на шофьора да спре. Той скочи от командния БТР с пъргавостта на млад ефрейтор и застана на улицата, махайки на преминаващите превозни средства и отдавайки чест на офицерите, които гордо се возеха в своите машини. Изминаха пет минути, преди вторият полк да дойде до него, и той изчака втория му батальон. Майор Сорокин се намираше в командната машина на батальона и се наведе от БТР-а си, за да хване генерала за ръката и да го издърпа от улицата.

— Човек на вашата възраст може да се нарани при такива изпълнения, другарю генерал — предупреди го Сорокин.

— Малко конте! — Алексеев се гордееше с физическата си форма. Той погледна батальонния командир, който също се беше върнал наскоро от фронта. — Готов ли сте?

— Тъй вярно, другарю генерал.

— Не забравяйте заповедите и дръжте хората си под контрол. — Алексеев разкопча кобура си. Сорокин се беше въоръжил с автомат „Калашников“.

В края на улица „Разина“ вече се виждаха кулите и заоблените кубета на църквата „Свети Василий“. Една след друга бойните машини преминаха покрай старата църква. Войниците в бронетранспортьорите се бяха изправили и гледаха. Това бяха най-старите модели БТР, които нямаха покриви.

„Там!“ — каза си Алексеев. Вратата, построена от Иван Грозни, която водеше към Министерския съвет. Трябваше само да се премине през вратата под часовниковата кула. Часът беше десет и двадесет. Генералът беше подранил с десет минути за срещата си с Политбюро.

— Да не сме полудели? — попита министърът на селското стопанство. — Да не би да си мислим, че можем да си играем с атомни оръжия като с някакви фойерверки?

„Добър човек — помисли си Сергетов, но му липсва красноречие.“ Министърът на енергетиката избърса потните си ръце в панталоните си.

— Другарю министър на отбраната, вие ни доведохте до ръба на унищожението — каза Бромковский. — Сега пък искате всички да скочим в пропастта след вас!

— Твърде късно е да се отказваме — каза Генералният секретар. — Решението вече беше взето.

Думите му бяха опровергани от една експлозия.

— Сега! — каза Алексеев. Свързочниците в задната част на командния БТР включиха дивизионния радиопредавател и съобщиха за експлозия в Кремъл, като казаха, че един батальон автоматчици начело с генерал Алексеев е тръгнал натам, за да провери какво става.

Алексеев вече беше в движение. Трите БТР-а минаха през взривената врата и спряха през стълбището на сградата на Министерския съвет.

— Какво става тук, по дяволите? — изкрещя Алексеев на капитана от Таманската гвардия.

— Не знам — вие нямате право да бъдете тук, не можете да стоите тук, трябва да…

Сорокин го прекъсна с откос от три куршума. Той скочи от командния БТР и едва не падна заради ранения си крак. Майорът се втурна към сградата, последван от генерала.

— Отцепете района, това е заговор срещу Политбюро! — Тази заповед беше дадена на пристигащите войници. Таманските гвардейци тичаха през откритото пространство към сградата на стария Арсенал. Във въздуха бяха дадени няколко предупредителни изстрела. Гвардейците се поколебаха, след което един лейтенант изстреля цял пълнител и пред стените на Кремъл започна престрелка. Две групи съветски войници, от които само десет души знаеха какво става, започнаха да стрелят една по друга, докато членовете на Политбюро гледаха от прозорците на сградата.