Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— С какво мога да ви помогна, другарю генерал? — попита майорът.

— Трябва ми нов съветник и предпочитам той да бъде човек с боен опит. Освен това, Аркадий Семьонович, от вас ще искам да изпълните една много деликатна задача. Но преди да започнем да говорим за нея, трябва да ви обясня нещо. Моля, седнете. Как е кракът ви?

— Лекарите ме посъветваха да се въздържа от бягане поне още една седмица. Бяха прави. Вчера се опитах да пробягам обичайните си десет километра и трябваше да спра още на втория. — Той не се усмихна. Алексеев предположи, че младежът вероятно не се беше усмихвал от месец май. Генералът беше първият човек, който обясни на Сорокин причината за това. Пет минути по-късно ръката на майора се свиваше и разгъваше до кожения стол, където щеше да се намира пистолетният му кобур, ако офицерът стоеше прав.

— Най-важното при войника е дисциплината, майоре — заключи Алексеев. — Повиках ви тук с определена цел, но трябва да знам, че ще изпълните точно заповедите, които ще ви бъдат дадени. Ако ми кажете, че не можете, ще ви разбера.

Лицето на младежа остана безизразно, но ръката му се отпусна.

— Ще ги изпълня, другарю генерал, и ви благодаря от сърце за това, че ме доведохте тук. Всичко ще стане, както наредите.

— Тогава елате с мен. Имаме работа за вършене.

Колата на генерала вече ги чакаше. Алексеев и Сорокин отидоха до вътрешния околовръстен път, който заобикаля централната част на Москва и променя името си на всеки няколко километра. На мястото, при което минава покрай Звездния театър и се насочва към гара Курск, пътят се нарича улица „Чкалова“.

Командирът на 77-а мотострелкова дивизия дремеше. Той имаше нов заместник-командир, генерал-майор от фронта, който трябваше да замести твърде стария полковник на този пост. Двамата генерали бяха обсъждали тактиката на НАТО в продължение на десет часа и сега се възползваха от неочаквания престой в Москва, за да поспят малко.

Командирът на 77-а мотострелкова отвори очи и видя над себе си един генерал-полковник, който го гледаше втренчено. Той скочи и застана мирно като кадет.

— Добро утро, другарю генерал!

— Добро утро и на вас! Какво, по дяволите, прави една съветска дивизия, заспала на някакъв проклет железопътен коловоз, когато в Германия загиват хора! — почти изкрещя Алексеев.

— Ние… ние не можем да тръгнем, има някакъв проблем с релсите.

— Проблем с релсите, а? Вие нали имате превозни средства?

— Влакът отива до гара Киев, където трябва да сменим локомотива и да отпътуваме за Полша.

— Ще ви уредя транспорт. Нямаме време — обясни Алексеев, сякаш говореше на някое малко дете — да оставим цяла бойна дивизия да си спи на задника. Ако влакът не може да се движи, вие можете! Свалете превозните си средства от платформите. Ние ще ви преведем през Москва, а оттам и сами можете да стигнете до гара Киев. А сега си измийте очите и сваляйте тази дивизия от влака, преди да съм намерил някой друг, който може да го направи!

Алексеев не можеше да свикне с това, колко работа можеше да свърши малко крещене. Той видя как дивизионният командир започва да крещи на полковите си командири, които се разкрещяха на своите батальонни командири. След десет минути вече се крещеше на ниво отделение. След още десет минути стоповите вериги на бронетранспортьорите БТР-60 бяха свалени и първите превозни средства слязоха от платформите и започнаха да се събират на площад „Корского“ пред гарата. Пехотинците се качиха на машините си, стиснали оръжията си в ръце. Облечени в бойните си униформи, те изглеждаха много заплашителни.

— Пристигнаха ли новите ви свързочници? — попита Алексеев.

— Да. Те напълно замениха моите хора — кимна дивизионният командир.

— Добре. На фронта врагът ни даде добър урок по отношение на безопасността в ефира. Новите попълнения ще ви свършат добра работа. А новите автоматчици?

— По една рота ветерани във всеки полк, плюс още няколко, които са пръснати по отделните стрелкови роти. — Командирът се радваше, че новите попълнения от офицери ветерани бяха заменили някои от не много популярните му подчинени. Алексеев явно му беше изпратил добри бойци.

— Добре, подредете дивизията си в полкови колони. Да покажем нещо на хората, другарю. Покажете им как трябва да изглежда една съветска дивизия. Те имат нужда да видят това.

— Как ще минем през града?

— Уредих хора от Гранични войски на КГБ да регулират движението. Дръжте хората си в строя, не искам някой да се изгуби!