Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Майоре — каза той спокойно, докато двамата се качваха в щабната кола. — Тъй като сте в Москва, не искате ли да посетите баща си, преди да се върнем на фронта?

— Благодаря ви, другарю генерал.

— Заслужихте си го, другарю майор. Пък и аз се нуждая от данните за доставките ни на гориво.

Шофьорът, разбира се, щеше да докладва за всичко, което беше чул.

— Те поискаха от мен да използвам ядрени оръжия на фронта! — прошепна Алексеев, когато вратата на министъра се затвори.

— Да, точно от това се страхувах.

— Те трябва да бъдат спрени! Не можем да предвидим каква катастрофа ще настъпи, ако използваме ядрените си оръжия.

— Министърът на отбраната казва, че тактическата ядрена среда може да бъде контролирана лесно.

— Той говори като някой от онези глупаци в НАТО! Между тактическата и стратегическата размяна на ядрени удари няма стена, а само една мъглява линия, съществуваща в съзнанието на аматьорите и академиците, които съветват своите политически водачи. Единственото нещо, което ще стои между нас и евентуален атомен холокост в случай, че нанесем ядрен удар — нашето оцеляване ще зависи от това, кой от политическите лидери на НАТО е най-нестабилен.

— Вие какво им отговорихте? — попита министърът. Дали Алексеев беше запазил самообладание и беше дал подходящия отговор?

— Трябва да съм жив, за да ги спра, така че им казах, че идеята им е чудесна! — Генералът седна. — Освен това им казах и че ми трябва тактически контрол върху ядрените оръжия. Мисля, че ще се съгласят с това. Аз ще се погрижа тези оръжия да не бъдат използвани никога. Освен това в щаба си разполагам с подходящия човек за тази работа.

— Съгласен ли сте, че Съветът по отбраната трябва да бъде спрян?

— Да. — Генералът погледна към пода, след което отново вдигна очи. — В противен случай просто не знам какво ще стане. Възможно е техният план да даде началото на нещо, което после никой няма да бъде в състояние да спре. Ако ще се умира, поне ще умрем за добра кауза.

— Как можем да ги спрем?

— Кога се събира Политбюро?

— Вече всеки ден. Обикновено заседанията започват в девет и половина.

— На кого можем да се доверим?

— Косов е с нас. Ще имаме подкрепа и от още няколко члена на Политбюро, но не знам към кого точно мога да се обърна.

„Чудесно — единственият ни сигурен съюзник е КГБ!“

— Ще ми трябва малко време.

— Това може би ще ви помогне. — Сергетов му подаде едно досие, което беше получил от Косов. — Това е списък на офицерите в щаба ви, които са заподозрени в политическа неблагонадеждност.

Алексеев прегледа списъка. Той си спомни имената на трима души, които се бяха отличили като полкови и батальонни командири… един добър щабен офицер и един ужасен. „Хората ми са обект на подозрение дори когато водят война заради Родината!“

— Трябва да формулирам плана си за атаката, преди да се завърна на фронта. Ще бъда в щабквартирата на армията.

— Успех, Павел Леонидович!

— И на вас, Михаил Едуардович. — Генералът наблюдаваше как баща и син се прегръщат. Той се запита какво ли щеше да каже неговият баща за всичко това, ако все още беше жив. „Към кого мога да се обърна за напътствия?“

— Добро утро. Аз съм генерал-майор Уилям Емерсън. Това е полковник Лоу. Той ще ни превежда.

— Генерал-майор Андреев. Аз говоря английски.

— Да се предадете ли предлагате? — попита Емерсън.

— Предлагам да преговаряме — отвърна Андреев.

— Искам да прекратите бойните действия незабавно и да предадете оръжието си.

— Какво ще стане с хората ми?

— Те ще бъдат задържани като военнопленници. Ранените ви ще получат медицинска помощ, като всички ще бъдат третирани според международните споразумения.

— Откъде да знам, че ми казвате истината?

— Не можете да знаете.

Андреев отбеляза откровения отговор. „Но какъв друг избор имам?“

— Предлагам ви примирие от — той погледна часовника си — петнадесет часа.

— Съгласен.

— Колко? — попита SACEUR.

— Три дни. Ще можем да атакуваме с две дивизии.

„С онова, което е останало от четирите дивизии — помисли си SACEUR. — Да, ние наистина ги спряхме, но с какво да ги изтласкаме назад?“

Сега обаче той се чувстваше по-уверен. НАТО беше започнало войната само с предимство в технологията, което сега беше още по-очевидно. Съветските запаси от нови танкове и оръдия бяха разбити, а дивизиите им, които сега пристигаха на фронта, бяха въоръжени с двадесетгодишни каруци. Но те все още имаха числено превъзходство и всяка запланувана от SACEUR офанзива трябваше да бъде планирана и изпълнена много внимателно. Той имаше решително предимство единствено във въздуха, но въздушното превъзходство никога не беше достатъчно за спечелването на една война. Германците го натискаха с искания за контраатака. Твърде голяма част от тяхната територия и твърде много от техните граждани се намираха от вражеската страна на фронтовата линия. Бундесверът вече беше започнал агресивно опипване на няколко фронта, но те трябваше да изчакат. Германската армия не беше достатъчно силна, за да тръгне сама в настъпление. Тя беше понесла твърде големи загуби, изпълнявайки задължението си да спре съветското настъпление.