Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Другарю Генерален секретар, ядрените оръжия са преди всичко политически инструменти и за двете страни и се контролират от политическите им ръководители. Това ограничава тяхната приложимост на бойното поле. Решението да се използва ядрена бойна глава в тактическа среда трябва да бъде взето от политиците. Докато бъде получено тяхното одобрение, тактическата ситуация със сигурност ще се е променила и оръжието става безполезно. Оръжията на нашите противници могат да бъдат използвани по усмотрение на полевите командири на бойното поле, но аз никога не съм смятал, че политическите водачи на НАТО биха дали с лека ръка властта да ги използват на тези полеви командири. По тази причина оръжията, които те най-вероятно ще използват срещу нас, са в действителност стратегически ракети, насочени срещу стратегически цели, а не тактически оръжия, предназначени за употреба на бойното поле.

— Но те твърдят обратното! — възрази министърът на отбраната.

— Отбележете, че когато направихме пробивите при Алфелд и Рюле, срещу нас не бяха използвани ядрени оръжия, въпреки че някои предвоенни документи на НАТО предвиждат точно това. От това заключвам, че в уравнението има повече неизвестни фактори, отколкото сме предполагали. Ние сами научихме, че реалностите на войната се различават много от теорията на войната.

— Значи вие подкрепяте решението за използване на тактически ядрени оръжия? — попита външният министър.

„Не!“ Лъжата се отрони от устните му:

— Разбира се, че го подкрепям, стига да сте в състояние да предотвратите ответния удар. Трябва обаче да ви предупредя, че моите предположения за начина, по който ще реагира НАТО, може да се окажат неточни. Аз лично смятам, че можем да очакваме ответен удар няколко часа по-късно, отколкото предполагаме, като той ще бъде насочен към стратегически, а не към тактически цели. Най-вероятно е те да ударят пътни и железопътни възли, летища и складове. Тези цели са неподвижни, но танковете ни се движат. — „Помислете върху думите ми, другари; нещата бързо могат да излязат извън всякакъв контрол. Сключете мир, глупаци такива!“

— Значи според вас ние можем да използваме безнаказано тактически оръжия, ако същевременно бъдат заплашени наши стратегически цели? — попита с надежда Генералният секретар.

— Това включва в общи линии предвоенната доктрина на НАТО. Тя не обръща внимание на факта, че употребата на ядрени оръжия на съюзническа територия не може да бъде разрешена с лека ръка. Другари, предупреждавам ви, че предотвратяването на ответния удар на НАТО няма да бъде никак лесно.

— Вие си гледайте бойното поле, другарю генерал — отговори министърът на отбраната. — Ние ще се погрижим за политическата страна на въпроса.

Оставаше му само още едно нещо, с което да се опита да ги разубеди.

— Много добре. В такъв случай ще се нуждая от пряк контрол върху оръжията.

— Защо? — попита Генералният секретар.

„За да не бъдат изстреляни, шибаняко!“

— От практична гледна точка всяка минута ще се появяват и ще изчезват цели. Ако искате от мен да пробия отвор в редиците, като използвам атомни оръжия, няма да разполагам с времето, необходимо за получаване на одобрение от вас.

Алексеев с ужас осъзна, че дори и това не можеше да ги разубеди.

— Колко ракети ще ви трябват? — поинтересува се министърът на отбраната.

— Това зависи от времето и мястото на пробива, а и ние ще използваме малки оръжия срещу дискретни цели — не срещу населени места. Бих казал, че ще ми трябват максимум тридесет оръжия с мощност между пет и десет килотона. Ще ги изстреляме с неуправляеми артилерийски ракети.

— Кога ще бъдете готов за атаката? — попита маршал Бухарин.

— Зависи колко бързо ще успея да поставя ветерани в новите дивизии. Ако искаме тези запасняци да оцелеят на бойното поле, трябва да подсилим редиците им с опитни бойци.

— Добра идея, другарю генерал — одобри министърът на отбраната. — Няма да ви задържаме повече. След два дни искам да видя плана ви за атаката.

Петимата членове на Съвета по отбраната гледаха как генералът им отдава чест, обръща се кръгом и напуска заседателната зала. Косов погледна към Бухарин.

— И вие искахте да смените този човек?

— Това е първият истински войник, който виждам от години — съгласи се с него Генсекът.

Алексеев даде знак на майор Сергетов да го последва. Само той усещаше тежката ледена буца в стомаха си. Само той знаеше как се подгъват коленете му, докато вървеше по мраморните стълби. Алексеев не беше вярващ, но знаеше, че току-що беше видял как се отваря вратата към ада.