Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Алексеев бе очаквал, че пътуването до Кремъл ще му се стори бавно, но не стана така. Когато автомобилът мина през портала на Кремъл, на генерала му се стори, че бяха пътували едва няколко секунди. Пред сградата на Министерския съвет един сержант отвори вратата на колата и отдаде чест. Алексеев отвърна на поздрава и тръгна по стълбите към вратата, където го очакваше втори сержант. Генералът вървеше като войник, с изправен гръб и безизразно лице. Ботушите му бяха лъснати до блясък. Той влезе във фоайето и вместо да вземе асансьора, тръгна по стълбите към залата за срещи. Забеляза, че след бомбения атентат сградата беше ремонтирана.

Един капитан от Таманската гвардия — представително поделение, разположено в Алабино в покрайнините на Москва — го посрещна на площадката и го придружи до двойната врата на заседателната зала. Алексеев нареди на адютанта си да го изчака отвън и влезе, пъхнал фуражката си под мишница.

— Другари, генерал-полковник П. Л. Алексеев се явява по ваша заповед!

— Добре дошъл в Москва, другарю генерал — каза министърът на отбраната. — Какво е положението в Германия?

— И двете страни са изтощени, но все още се бият. Тактическата ситуация в момента е патова. Ние разполагаме с повече войници и бойна техника, но запасите ни от гориво намаляха критично.

— Можете ли да победите? — попита Генералният секретар.

— Тъй вярно, другарю Генерален секретар! Ако имам няколко дни, в които да реорганизирам силите си, и ако мога да свърша някои много важни неща с пристигащите запасни формирования, мисля, че има вероятност да разбием фронта на НАТО.

— Вероятност? А не сигурност? — попита министърът на отбраната.

— На война няма нищо сигурно.

— Този урок вече го научихме — намеси се сухо външният министър. — Защо още не сме спечелили войната?

— Другари, ние не успяхме да постигнем стратегическа и тактическа изненада. Изненадата е най-важният фактор по време на война. Ако я бяхме постигнали, вероятно — почти сигурно — щяхме да успеем за две или три седмици.

— От какво друго се нуждаете, за да постигнете определени успехи сега?

— Другарю министър на отбраната, имам нужда от подкрепата на народа и партията, както и от малко време.

— Вие избягвате въпроса! — каза маршал Бухарин.

— При първоначалния удар не ни беше разрешено да използваме химически оръжия. Това можеше да ни даде решително предимство…

— Беше решено, че политическата цена за употребата на такива оръжия е твърде висока — защити се външният министър.

— Можете ли да ги използвате пълноценно сега? — попита Генералният секретар.

— Мисля, че не. Тези оръжия трябваше да бъдат използвани още в самото начало срещу складовете за оборудване на НАТО. Сега тези складове са празни в по-голямата си част и нанасянето на удар по тях ще има ограничен ефект. Използването на химикали на фронта вече не е приемлив вариант. Новопристигащите В формирования не разполагат със съвременното оборудване, което им е необходимо, за да действат ефективно в химически заразена среда.

— Повтарям въпроса си — каза министърът на отбраната. — От какво се нуждаете, за да ни осигурите победа?

— За да постигнем решителен пробив, е необходимо да направим дупка в редиците на НАТО с ширина поне тридесет километра и дълбочина двадесет. За да постигна това, са ми необходими десет пълни дивизии, готови за настъпление. Трябват ми и няколко дни за подготовката им.

— А какво ще кажете за тактически ядрени оръжия? — Лицето на Алексеев не промени изражението си. „Да не сте полудели, другарю Генерален секретар?“

— Рискът е твърде голям. — „Меко казано.“

— А ако по политически път успеем да предотвратим ответния удар на НАТО? — запита министърът на отбраната.

— Не знам дали това е възможно. — „Нито пък вие.“

— И какво, ако го направим възможно?

— В такъв случай шансовете ни ще бъдат увеличени значително. — Алексеев млъкна за малко. Онова, което четеше в очите на хората в залата, го караше да настръхва. „Те искат да използват ядрени оръжия на фронта. И какво ще стане, когато НАТО отвърне на удара и изпари нашите войници? Дали всичко ще спре след само една размяна на ядрени удари, или ще бъдат използвани и други и експлозиите ще се преместват на изток и на запад? Ако им кажа, че са откачили, те ще си намерят друг генерал, който ще им играе по свирката.“ — Проблемът е в контрола, другари.

— Обяснете.

Ако трябваше да остане жив, за да предотврати това… Алексеев заговори внимателно, като смесваше истината с лъжи и предположения. Генералът не беше добър лъжец, но това беше проблем, който той и началниците му бяха обсъждали в продължение на повече от десет години.