Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Младежите бяха твърде възбудени, за да заспят. По-възрастните мъже бяха твърде разтревожени, за да заспят. Условията, при които пътуваха, също не им помагаха. Бойците на 77-а мотострелкова дивизия бяха натъпкани в пътнически вагони и въпреки че всички бяха седнали, те бяха натъпкани един до друг. Влаковата композиция, която ги превозваше, се движеше със сто километра в час. Релсите бяха наредени по съветския начин — краищата на релсовите сегменти се срещаха, вместо да остават раздалечени — и вместо познатото на пътниците на Запад тракане мъжете от тази В дивизия чуваха само серия от глухи тътнежи. Това опъваше още повече и без това опънатите им докрай нерви.

Интервалът между тътнежите се забави. Няколко войника погледнаха през прозорците и видяха, че влакът им спираше на гара Казан. Офицерите бяха изненадани. Влакът им не трябваше да спира, докато не стигне в Москва. Загадката беше разрешена бързо. Още със спирането на двадесетте вагона в тях започнаха да се качват нови войници.

— Внимание — извика високо някой. — Пристигат войници от фронта!

Въпреки че новопристигналите бяха получили нови униформи, ботушите им бяха износени от прекараните на фронта седмици. Походката им показваше, че са ветерани. Във всеки вагон влязоха към двадесетина и бързо си осигуриха удобни места. Онези, на които се наложи да станат от местата си, трябваше да стоят прави. Между ветераните имаше и офицери и те бързо намериха своите колеги във влака. Офицерите на 77-а мотострелкова започнаха да набират информация от първа ръка за доктрината и тактиката на НАТО, за онова, което можеше и което не можеше да стане на фронта, за всички уроци, за които беше платено с кръвта на войниците, които не можеха да се присъединят към дивизията в Казан. Новобранците нямаха възможността да научат тези уроци. Те гледаха мъже, които можеха да спят дори когато пътуваха към фронта.

„Чикаго“ се намираше до кея си и товареше торпеда и ракети за поредната си мисия. Половината от матросите се разхождаха на брега или си купуваха питиета от екипажа на „Торбей“.

Лодката им си беше спечелила страхотна репутация заради работата си в Баренцово море и веднага след привършването на товаренето щеше да се отправи отново натам, за да ескортира авионосните бойни групи, които сега се намираха в Норвежко море и се насочваха към съветските бази на полуостров Кола.

Маккафърти седеше сам в каютата си и се чудеше защо една мисия, която беше завършила толкова катастрофално, се приемаше за успешна, и се надяваше, че никога повече нямаше да го пратят на бойна мисия, макар да знаеше, че ще стане точно обратното…

— Добри новини, другарю генерал! — Един полковник подаде глава през вратата на кабинета, в който се беше настанил Алексеев. — Вашите хора са успели да се присъединят към 77-а в Казан.

— Благодаря. — Алексеев се наведе отново над картите и полковникът се оттегли.

— Удивително е.

— Кое, Ваня?

— Хората, които избрахте за 77-а, бюрократщината, заповедите — всичко това беше преодоляно за отрицателно време!

— Че това си е рутинен трансфер на жива сила. Защо да не мине бързо? Политбюро одобри процедурата.

— Но това е единствената група бойци, които бяха докарани тук със самолет.

— Те трябваше да изминат най-голямо разстояние. — Алексеев вдигна един формуляр, който току-що беше попълнил. На капитан — не, той вече беше майор — Аркадий Семьонович Сорокин се заповядваше да се яви незабавно в Москва. Той също щеше лети до Москва. Жалко беше, че капитанът не можеше да доведе и някои от своите хора със себе си, но те се намираха на място, откъдето никой съветски генерал не можеше да ги изведе.

— Е, Михаил Едуардович, какво планира генерал Алексеев?

Сергетов подаде няколко листа с бележки. Косов ги разгледа за няколко минути.

— Ако успее, ще получи поне орден „Ленин“ от нас, а? — „Този генерал е прекалено умен. Толкова по-зле за него.“

— Твърде рано е да мислим за това. С колко време разполагаме? Разчитаме на вас да подготвите сцената.

— Имам един полковник, който специализира в тази област.

— Сигурен съм в това.

— Има още едно нещо, което трябва да направим — каза Косов. Той обясни какво е то и си тръгна. Сергетов наряза бележките на Алексеев и накара Виталий да ги изгори.

Аварийната лампичка и звънецът моментално привлякоха вниманието на диспечера. Нещо се беше случило с релсите при моста Електрозаводская, на три километра източно от гара Казан.