Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Какво означава всичко това, по дяволите?“ — питаше се SACEUR.

— Искам информация — каза той на началника на разузнаването си. — Какво знаем за новата командна структура на руснаците?

— Новият Главком-запад, генерал Алексеев, очевидно е в командния си пункт. Това е добра новина за нас, защото атаката ни трябва да започне след десет часа.

Телефонът на SACEUR иззвъня.

— Казах ви, че не приемам обаждания — продължавай, Франц… Четири часа? Потсдам. Засега няма да отговоря. Ще ти кажа по-късно. — Той затвори. — Току-що се е получила открита радиограма, че началникът на Генералния щаб на Съветските въоръжени сили спешно желае да се срещне с мен в Потсдам.

— „Спешно“ желае ли, хер генерал?

— Такива са били думите в радиограмата. Мога да пътувам с хеликоптер и те ще осигурят хеликоптерен ескорт до мястото на срещата. — SACEUR се облегна назад в стола си. — Мислиш ли, че руснаците искат да ме свалят, защото свърших толкова добра работа? — Той си позволи да се усмихне иронично.

— Войските им се събират на североизток от Хановер — посочи началникът на разузнаването.

— Знам това, Йоахим.

— Не отивайте. Изпратете свой представител.

— Защо руснаците не поискаха това? — зачуди се SACEUR. — Такава е нормалната практика.

— Те бързат — отвърна Йоахим. — Не успяха да спечелят войната. На практика все още не са загубили нищо, но настъплението им беше спряно и те все още си имат проблеми с горивото. Ами ако властта в Москва е била завзета от някакъв нов блок? Заговорниците ще изолират средствата за масова информация, докато се опитват да съсредоточат властта в свои ръце и искат да прекратят военните действия. Войната само ще им пречи да установят контрол. Сега му е времето за един силен натиск — завърши Йоахим.

— Когато са отчаяни ли? — попита SACEUR. — Те все още имат голямо количество ядрени оръжия. Забелязали ли сте нещо необичайно в поведението на руснаците?

— Не, ако се изключат новопристигналите дивизии от запасняци.

„Ами ако сега ми се удава възможност да прекратя тази проклета война?“

— Ще отида. — SACEUR вдигна телефона си и информира Генералния секретар на Северноатлантическия съвет за решението си.

Човек лесно можеше да се изнерви, когато наблизо летяха два съветски щурмови хеликоптера. SACEUR потисна желанието си да погледне към тях през прозореца и вместо това се задълбочи в предоставените му разузнавателни данни. В папката му се намираха официалните разузнавателни досиета на петима старши съветски командири. Той не знаеше с кого от тях ще се срещне днес. Съветникът му седеше срещу началника си и гледаше през прозорците.

Алексеев крачеше насам-натам. Това, че беше далеч от Москва и новите партийни шефове, го тревожеше, но той си напомни, че въпреки всичко те бяха партийните шефове и се опитваха да се справят с положението. „Онзи идиот ме попита как могат да ми имат доверие!“ — помисли си той. Прочете отново данните за колегата си от НАТО. Възраст: петдесет и девет години. Син и внук на войници. Баща му бил офицер от десантни войски и бил убит от германците на запад от Сейнт Вит по време на битката за Булге. Завършил академията в Уест Пойнт, на петнадесето място във випуска си. Служил във Виетнам, четири пъти, последния път като командир на 101-ва въздушнопреносима; смятан от северновиетнамците за изключително опасен и изобретателен тактик — нещо, което беше доказал и в тази война. Магистърска степен по международни отношения, предполагаше се, че знае чужди езици. Женен, с двама синове и една дъщеря, нито едно от децата му не работи за въоръжените сили. Явно някой беше решил, че три поколения войници стигат. Четири внучета. „Четири внучета… когато един мъж има внуци…“ Обича хазарта с карти, който е единственият му известен порок. Пие умерено. В доклада се казваше, че няма данни за извънбрачни сексуални връзки. Това накара Алексеев да се усмихне. Те и двамата бяха твърде стари за такива глупости! Пък и на кого му оставаше време за това?

Между дърветата се чу звукът от хеликоптерни ротори. Алексеев застана до командния си БТР на малката полянка. Екипажът на машината беше зад дърветата заедно с един взвод автоматчици. Не беше много вероятно, но НАТО можеше да реши да се възползва от тази възможност, за да нападне и убие… „Не — помисли си генералът, — нито ние, нито те са толкова луди.“

Хеликоптерът беше един от новите американски „Блекхоук“. Той застина във въздуха и грациозно се приземи върху тревата. Над него останаха да кръжат двата съветски Ми-24. Вратата не се отвори веднага. Пилотът угаси двигателите и изчака да минат една-две минути, докато роторът спре да се върти напълно. Тогава вратата на хеликоптера се отвори и генералът излезе навън гологлав.