Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Допреди няколко дни не знаехме.

„Значи маскировката все пак е сработила?“

— Защо не ни казахте, че имате нужда от нефт? — попита Робинсън.

— А вие щяхте ли да ни го дадете? Робинсън, аз не съм завършил Международни отношения като вас, но не съм чак такъв глупак.

— Сигурно щяхме да поискаме някакви отстъпки, но не мислите ли, че все пак щяхме да се опитаме да предотвратим всичко това?

Алексеев откъсна едно листо от някакво дърво. Той се загледа за малко в красивата плетеница от жилки, всяка от които беше свързана с всички останали. „Ти току-що уби още едно живо създание, Паша.“

— Предполагам, че Политбюро изобщо не се е сетило за това.

— Те започнаха агресивна война — повтори Робинсън. — Колко души загинаха заради тях?

— Хората, които са взели това решение, са арестувани. Те ще бъдат съдени от Народния съд за престъпления срещу държавата. Другарят Сергетов се изказа против войната и рискува живота си, също като мен, за да я доведе до справедлив край.

— Искаме тези хора да ни бъдат предадени. Ще съберем отново Нюрнбергския съд и ще ги съдим за престъпления срещу човечеството.

— Ще ги получите, когато ние свършим с тях. Това ще бъде един много дълъг процес, генерал Робинсън — добави Алексеев. И двамата вече си говореха като войници, а не като дипломати. — Вие мислите, че вашите страни са пострадали, така ли? Някой ден ще ви разкажа за страданията, които причиниха на нашата страна тези корумпирани мъже!

— И вашата хунта ще промени това?

— Откъде да знам? Но поне ще се опитаме. Както и да е, това не е ваша работа!

„Как пък не!“

— Говорите доста уверено за представител на едно ново и твърде нестабилно правителство.

— А вие, другарю генерал, говорите твърде уверено за човек, който преди по-малко от две седмици беше на ръба на поражението! Спомняте ли си какво ми казахте за късмета? Притиснете ни, ако желаете. Съветският съюз вече не може да спечели, но и двете страни все още могат да загубят. Знаете, че ви се размина на косъм. Ние почти ви сразихме. Ако проклетите ви невидими бомбардировачи не бяха унищожили мостовете ни през първия ден и ако бяхме успели да разбием още три-четири ваши конвоя, сега вие щяхте да ми предлагате условия.

„Да ги намалим на два-три конвоя напомни си Робинсън. — Наистина се измъкнахме на косъм.“

— Предлагам ви незабавно примирие — повтори Алексеев. — То може да започне още в полунощ. След това, след две седмици, ще се върнем на предвоенните си позиции и клането ще бъде прекратено.

— Размяна на военнопленници?

— Това можем да го уточним по-късно. Засега ми се струва, че Берлин е най-доброто място за размяната. — Както се и очакваше, Берлин беше останал почти незасегнат от войната.

— А какво ще стане с германските граждани зад вашите позиции?

Алексеев обмисли този въпрос.

— Те могат да си тръгнат необезпокоявани след началото на примирието. Дори още по-добре — ще позволя през нашите линии да им бъдат доставени хранителни запаси, разбира се, под наш контрол.

— А какво ще кажете за проявите на лошо отношение към германски граждани?

— Това вече е моя работа. Всеки, който е нарушил устава за полевата служба, ще бъде предаден на военен съд.

— Откъде да знам, че няма да използвате двете седмици, за да подготвите нова офанзива?

— А аз откъде да знам, че няма да започнете контраатаката, която сте планирали за утре? — отвърна на въпроса с въпрос Алексеев.

— Всъщност тя трябваше да започне след няколко часа. — На Робинсън му се искаше да приеме. — Вашите политически водачи ще изпълнят ли условията ви?

— Да. А вашите?

— Първо трябва да ги информирам, но имам властта да зачета примирието.

— В такъв случай решението зависи от вас, генерал Робинсън.

Адютантите на двамата генерали стояха един до друг на ръба на гората. Взводът съветски пехотинци и екипажът на хеликоптера също стояха и гледаха двамата висши офицери. Генерал Робинсън протегна ръка.

— Да благодарим на Бога — каза съветският адютант.

— Да — съгласи се американският му колега.

Алексеев извади половинлитрова бутилка водка от задния си джоб.

— От няколко месеца не съм пил алкохол, но ние руснаците не можем да сключим споразумение, без да го полеем.

Робинсън отпи една глътка и върна бутилката на колегата си. Алексеев направи същото и хвърли бутилката срещу едно дърво. Тя остана здрава. Двамата се разсмяха високо от облекчение, защото едва сега осъзнаха за какво точно се бяха споразумели.