Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Висок е за парашутист“ — помисли си Алексеев.

SACEUR можеше да вземе своя „Колт“ с кокалени чирени, който му беше подарен за службата му във Виетнам, но беше решил да впечатли руснака като отиде на срещата невъоръжен и в обикновена маскировъчна униформа. На яката му се виждаха четири черни звезди, а на лявата му гръд бяха зашити значките на майстор парашутист и на боен пехотинец. На дясната му страна имаше проста табелка с името му: РОБИНСЪН. „Не ми трябва да се фукам, Иван. Аз спечелих.“

— Кажете на хората в гората да станат и да се оттеглят.

— Но, другарю генерал! — Помощникът му беше нов и все още не познаваше началника си добре.

— Веднага. Ако имам нужда от преводач, ще ви дам знак с ръка. — Алексеев тръгна към колегата си от НАТО.

Двамата си отдадоха чест, но никой не пожела да подаде ръка пръв.

— Вие сте Алексеев — каза генерал Робинсън. — Очаквах да се срещна с друг.

— Маршал Бухарин се пенсионира. Говорите отлично руски, генерал Робинсън.

— Благодаря, генерал Алексеев. Преди няколко години се заинтересувах от пиесите на Чехов. Една пиеса може да бъде разбрана напълно само ако се прочете в оригинал. Оттогава съм изчел доста руска литература.

Алексеев кимна.

— За да опознаете по-добре врага си. — Той премина на английски. — Много разумно от ваша страна. Искате ли да се поразходим?

— Колко души имате зад дърветата?

— Един взвод мотострелковаци. — Алексеев отново заговори на руски. Робинсън знаеше руски много по-добре, отколкото той английски, и Паша си взе бележка. — Откъде можехме да знаем кой щеше да слезе от хеликоптера ви?

— Вярно — съгласи се SACEUR. „И въпреки това ти стоеше на открито, за да ми покажеш, че не се страхуваш.“ — За какво ще си говорим?

— За прекратяване на бойните действия, може би.

— Слушам ви.

— Вие, разбира се, знаете, че аз не съм участвал в започването на тази лудост.

Робинсън обърна глава.

— Че кой войник участва в такова нещо, генерале? Ние просто проливаме кръвта и поемаме вината. Ако не се лъжа, баща ви също е бил войник?

— Танкист. Той се оказа по-голям късметлия от вашия баща.

— Войната твърде често се оказва точно това, не мислите ли? Просто късмет.

— Не трябва да казваме това на нашите политици. — Алексеев почти си позволи да се усмихне, но навреме осъзна, че беше дал предимство на Робинсън.

— И кои са вашите политически водачи? Ако искаме да постигнем споразумение, трябва да мога да кажа на началниците си кой е на власт.

— Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз е Михаил Едуардович Сергетов.

„Кой?“ — зачуди се SACEUR. Той не си спомняше да беше чувал това име. Знаеше имената на всички членове на Политбюро, но това име не фигурираше между тях. Реши да печели време.

— Какво се случи, по дяволите?

Алексеев видя озадаченото изражение върху лицето на Робинсън и този път си позволи да се усмихне. „Вие не знаете кой е той, нали, другарю генерал? Това е едно неизвестно, върху което ще трябва да помислите доста.“

— Както вие американците обичате да казвате, беше време за промяна.

„Кой те е учил да играеш покер, синко? — чудеше се SACEUR. — Но аз имам асаци и попове. Какво държиш ти?“

— Какво предлагате?

— Аз не съм дипломат, а войник — отговори Алексеев. — Предлагаме незабавно примирие и поетапно изтегляне на войските до предвоенните позиции в рамките на две седмици.

— За две седмици мога да постигна това и без примирие — каза хладно Робинсън.

— С цената на множество жертви и на многократно по-голям риск — посочи руснакът.

— Знаем, че изпитвате недостиг на гориво. Цялата ви национална икономика ще се разпадне.

— Така е, генерал Робинсън, и ако нашата армия се разпадне, както казвате, ние ще имаме само едно средство, с което да защитим държавата.

— Вашата държава започна агресия срещу НАТО. Да не мислите, че мога да ви оставя да се върнете към предвоенното положение просто така? — попита тихо SACEUR. Той потискаше емоциите си. Вече беше направил една грешка, а две щяха да бъдат твърде много. — И не ми разправяйте глупости за бомбения атентат в Кремъл — много добре знаете, че нямаме нищо общо с това.

— Казах ви, че не съм участвал в започването на всичко това. Аз изпълнявам заповеди, но вие наистина ли мислите, че Политбюро можеше да си седи спокойно и да гледа как националната ни икономика просто спира? Какъв политически натиск щяхте да упражните върху нас, ако това станеше, а? Ако знаехте за дефицита на нефт у нас…