Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Следващия път, когато се видите с това копеле, му предайте моите благодарности.

— Вашият приятел е бил разстрелян преди тридесет и шест часа — каза след това Сергетов.

Генералът се изпъна.

— Какво?

— Бившият главнокомандващ Западния военен театър е бил разстрелян заедно с маршал Савирин, Рожков и още четирима.

— А този шибаняк Косов ме поздравява за…

— Той каза, че не е можел да направи нищо, за да ги спаси, и предаде съболезнованията си.

„Съболезнования от Комитета за държавна сигурност — помисли си Алексеев. — Ще дойде ден, другарю Косов…“

— Аз, разбира се, съм следващият.

— Прав бяхте, като ми наредихте да обсъдя вашето мнение за бъдещите операции първо с баща ми. Те двамата с Косов смятат, че ако предложите това на СТАВКА, ще означава незабавното ви арестуване. Политбюро все още смята, че е възможно да победим. Когато тази илюзия бъде разбита, може да се случи всичко.

Алексеев знаеше отлично какво означаваше „всичко“.

— Продължавайте.

— Вашата идея да прикрепите опитни войници към пристигащите В дивизии е много добра и никой не може да отрече това. Няколко такива дивизии минават покрай Москва всеки ден. — Сергетов спря, за да остави генерала си сам да си направи заключенията. Цялото тяло на Алексеев сякаш се разтресе.

— Ваня, ти говориш за държавна измяна.

— Говорим за оцеляването на Родината…

— Не бъркай важността на собствения си живот с важността на страната ни! Вие сте войник, Иван Михайлович, също като мен. Нашият живот е заменим…

— За нашето политическо ръководство ли? — попита Сергетов. — Уважението ви към партията е малко позакъсняло, другарю генерал.

— Надявах се баща ви да убеди Политбюро да приеме по-умерен модел на действие. Нямах намерение да започвам бунт.

— Времето за умерени действия отдавна отмина — отвърна Сергетов. Сега той говореше като млад партиен функционер. — Баща ми и някои други се изказаха против войната, но без резултат. Ако предложите дипломатическо разрешение на конфликта, ще бъдете арестуван и разстрелян, първо, защото не успяхте да постигнете възложените ви цели, и второ, защото се осмелявате да предлагате политическо решение на партийния елит. Кой ще ви замени тогава и до какво ще доведе това? Баща ми се страхува, че Политбюро може да разреши използването на ядрени оръжия. — „Баща ми беше прав — помисли си Сергетов. — Въпреки гнева си към Политбюро, Алексеев е служил на държавата твърде дълго и твърде добре, за да си позволи да си мисли реалистично за държавна измяна.“

— Партията и Революцията бяха предадени, другарю генерал. Ако ние не ги спасим, и двете ще бъдат загубени. Баща ми каза, че вие сам трябва да решите на кого и на какво да служите.

— А ако взема грешно решение?

— Тогава и аз, и баща ми, и много други ще умрат. А вие няма да успеете да спасите себе си.

„Той е прав. Той е прав за всичко. Революцията беше предадена. Идеята за партията беше предадена, но…“

— Опитвате се да ме манипулирате като някакво дете! Баща ви сигурно ви е казал, че няма да се съглася да ви сътруднича, освен ако не ме убедите в идеалистичната… — генералът се спря за миг, търсейки точната дума — правота, правота на вашите действия.

— Баща ми ми каза, че вие сте придобили условен рефлекс, точно според науката „комунизъм“, която твърди, че това е възможно при хората. През целия ви живот ви е било повтаряно, че армията служи на партията, че сте защитник на държавата. Той ми каза да ви напомня, че вие също сте партиен член и че сега е времето хората да си върнат партията.

— А, значи затова той заговорничи с директора на КГБ!

— Да не би да предпочитате да се съюзим с няколко брадати свещеника от Православната църква или пък с няколко еврейски дисиденти от Гулаг, за да направим революцията чиста? Трябва да се борим с онова, с което разполагаме. — Сергетов знаеше, че беше опасно да говори по този начин на човек, с когото беше служил под огъня на вражеския обстрел, но той знаеше също и че баща му беше прав. За петдесет години партията на два пъти беше успяла да подчини армията на волята си. Въпреки гордостта и властта си, генералите от Съветската армия притежаваха също толкова силен инстинкт за бунт, колкото и домашно кученце. „Но веднъж вземат ли решение…“, беше казал баща му. — Родината иска от нас да я спасим, другарю генерал.

— Не ми говорете за Родината! — „Партията е душата на народа“ — спомни си Алексеев многократно повтаряния лозунг.