Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Работят, сър.

Калоуей беше стоял настрани и си беше държал устата затворена, но сега вече му дойде много.

— Капитан Морис, така няма ли да се превърнем в неподвижна цел?

— Да — кимна Морис. — Но ние можем да спрем по-бързо от контакта. Хидролокаторът на подводницата едва сега би трябвало да се връща към нормално функциониране, а ние не излъчваме достатъчно шум, за да ни засече. Хидроакустичните условия са еднакво лоши за всички. Рисковано е — призна си капитанът. Той се обади за още един хеликоптер и получи отговор от „Илюстриъс“, че ще има един до петнадесет минути.

Морис наблюдаваше хеликоптера на О’Мали на радарния екран. Съветската подводница беше намалила скоростта си и отново се беше скрила в дълбокото.

— Вампир, вампир! — извика радарният оператор. — Две ракети във въздуха…

— Браво докладва, че неговият хеликоптер току-що е стрелял по атомна ракетна подводница, сър! — докладва ПЛБ офицерът.

— Това започва да става сложно — отбеляза хладно Морис. — Готови за стрелба.

— Браво свали едната ракета, сър! Другата се насочва към Индия!

Морис се втренчи в основния екран. Едно обърнато V се движеше към „Илюстриъс“ — при това много бързо.

— Оценявам вампира като SS-N-19. Браво оценява контакта си като подводница от клас „Оскар“. От Браво докладват за попадение, сър. — Около обозначението на контакта сега кръжаха четири хеликоптера.

— Ромео, тук Чук, копелето е точно под нас — пеленгът току-що се обърна.

— Хидролокатор, янки търсене по пеленг едно-едно-три! — Морис вдигна радиотелефона си. — Ноември, незабавно завийте на север! — заповяда той на „Насау“.

— Индия е улучен, сър. Вампирът улучи Индия… чакайте, хеликоптерът на Индия докладва, че току-що е стрелял по контакта!

Морис си помисли, че на „Илюстриъс“ щеше да му се наложи да се погрижи сам за себе си.

— Хидроакустичен контакт, сър, пеленг едно-едно-осем, разстояние хиляда и петстотин. — Данните бяха вкарани в компютъра за управление на огъня. Лампичката на решението светна.

— Готов!

— Огън! — Морис млъкна за малко. — Капитанът до мостика, пълен напред! Минете вдясно до нов курс нула-едно-нула.

— Истински ад — отбеляза Калоуей.

Тройният торпеден апарат от дясната страна на фрегатата се завъртя и изстреля едно торпедо. Под него инженерите в машинното чуха как двигателите преминават от забавен ход към максимална мощност. Мощните реактивни турбини ускориха кораба почти като автомобил.

— Ромео, тук Чук: внимание, внимание, целта току-що изстреля една риба по вас!

— Никси? — попита Морис. Корабът се движеше твърде бързо и хидролокаторът му беше безполезен.

— Имаме един във водата и един готов за изстрелване, сър — отвърна един старшина.

— Е, това е — каза Морис. Той бръкна в джоба си, извади една цигара, погледна я и захвърли целия пакет в кошчето за боклук.

— Ромео, тук Чук, контактът има двигател от Тип-2. Оценявам контакта като подводница от клас „Виктор“. Сега се движи с пълна скорост, завива на север. Торпедото ви облъчва целта. Изгубихме рибата, която беше изстреляна по вас.

— Прието, Чук, стой при подводницата.

— Ама че хладнокръвно копеле си бил! — каза О’Мали по вътрешната връзка. Пилотът виждаше дима, който се издигаше над „Илюстриъс“. „Идиот — каза си той. — Не трябваше да пускаш първото торпедо!“ Единственото, което можеше да направи сега, беше да облъчва.

— Шкипер, торпедото току-що се включи на непрекъснато облъчване. Изглежда, че се приближава към целта, интервалът на облъчване намалява. Чувам корпусни шумове, според мен подводницата отново променя дълбочината си.

О’Мали видя раздвижване във водата. Внезапно над повърхността се издигна сферичният нос на подводница от клас „Виктор“ — лодката беше изгубила контрол върху дълбочината, докато се опитваше да избяга от торпедото. Онова, което последва само след една секунда, беше първата експлозия на бойна глава, която О’Мали виждаше през живота си. Подводницата се плъзгаше обратно във водата, когато на сто фута от мястото, на което се беше показал носът й, се издигна воден стълб.

— Ромео, тук Чук, това беше попадение — видях гадното копеле! Повтарям, имате попадение!

Морис погледна хидроакустика си. Фрегатата не беше засякла прицелния хидролокатор на съветското торпедо. То беше пропуснало целта си.

Капитан Перин направо не можеше да повярва на очите си. Досега неговият контакт беше улучен три пъти и все още нямаше шумове от разцепване. Но машинните шумове бяха изчезнали и той беше засякъл подводницата с активния си хидролокатор. „Батълакс“ се приближаваше със скорост петнадесет възела, когато черният корпус се появи над повърхността сред море от мехурчета. Капитанът изтича до мостика и насочи бинокъла си към съветската подводна лодка. Тя се намираше едва на една миля от кораба му. На кулата на подводницата се появи някакъв мъж, който размахваше ръце.