Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Група Майк“ — „Рубен Джеймс“, „Батълакс“ и „Илюстриъс“ — ескортираше група амфибии на юг за нов десант. В горите все още имаше мечки, а Иван щеше да атакува амфибийните кораби веднага щом му се удадеше такава възможност. От височина хиляда фута О’Мали виждаше „Насау“ и още три кораба на север от себе си. Над Кефлавик се издигаше дим. Руснаците там не можеха да си починат нито минута.

— Няма да им бъде лесно да ни открият — отбеляза Ралстън.

— Мислиш ли, че руснаците имат радиопредаватели? — попита Го О’Мали.

— Разбира се.

— Мислиш ли, че могат да ни видят от някой от онези хълмове и да използват радиопредавателите си, за да се обадят на някоя подводница и да й кажат какво са забелязали?

— Не съм се сетил за това — призна си Ралстън.

— Няма нищо. Сигурен съм, че Иван се е сетил. — О’Мали погледна отново на север. На корабите имаше три хиляди морски пехотинци. Във Виетнам морските пехотинци неведнъж му бяха спасявали живота.

„Рубен Джеймс“ и О’Мали охраняваха малкия конвой откъм брега, докато британските кораби и хеликоптери го пазеха откъм океана. Водата беше относително плитка и буксирните им хидролокатори бяха прибрани.

— Уили, пуск — сега, сега, сега! — Първият активен хидроакустичен буй беше изхвърлен във водата. През следващите пет минути бяха пуснати още пет. Пасивните буйове, които се използваха при търсене в открития океан, не вършеха работа тук. Ако съветските подводници знаеха накъде са се отправили корабите, то нямаше смисъл те да прикриват позицията си. По-добре беше да изплашат руснаците, отколкото да се опитват да си играят игрички с тях. „Три часа“ — помисли си О’Мали.

— Чук, тук Ромео — повика ги Морис. — Браво и Индия работят по възможен контакт откъм морето, на две-девет мили, пеленг две-четири-седем.

— Прието, Ромео — потвърди О’Мали, след което се обърна към Ралстън. — Намираме се в обсега на ракетите му. Това много ще зарадва морските пехотинци.

— Контакт! Възможен контакт на буй четири — каза Уили, без да сваля очи от екрана си. — Сигналът е слаб.

О’Мали обърна хеликоптера си и тръгна към контакта.

— Къде предполагате, че се намират? — попита Андреев офицера си за връзка с флота. Позицията на формацията беше нанесена на картата по данни от няколко наблюдателни поста по хълмовете.

— Опитват се да стигнат до целите — поклати глава офицерът.

Генералът си спомни за времето, което беше прекарал на борда на кораб, колко уязвим се беше чувствал тогава и колко опасно се беше оказало това пътуване. В някаква далечна точка на съзнанието си той изпитваше съчувствие към американските морски пехотинци. Но кавалерството беше лукс, който Андреев не можеше да си позволи. Неговите парашутисти бяха подложени на силен натиск и на него не му трябваха още вражески подразделения с тежко оборудване!

Дивизията му беше дислоцирана така, че да задържи американците далеч от района Кефлавик-Рейкявик възможно най-дълго. Първоначалните му заповеди бяха все още в сила: да не позволи на НАТО да завземе военновъздушната база в Кефлавик. Той можеше да се справи с тази задача, въпреки че това вероятно щеше да доведе до пълното унищожаване на елитните му войници. Проблемът му в момента беше, че летището в Рейкявик щеше да свърши същата работа на врага, а една лека дивизия не беше достатъчна за защитата на двете места.

Значи сега американците си позволяваха да се показват пред наблюдателите му — цял полк войници плюс тежко оборудване и хеликоптери, които можеха да стоварят където си поискат. Ако прегрупираше хората си, за да посрещне тази заплаха, оттеглянето на челните му части можеше да доведе до катастрофа. Ако придвижеше резервите си, те щяха да излязат на открито, където оръдията и самолетите на американската флотилия щяха да ги избият. Американската част се придвижваше не за да подсили останалите подразделения, които атакуваха неговите парашутисти, а за да се възползва от всяка проява на слабост в рамките на минути вместо на часове. Веднъж стигнали до местоназначението си, десантните кораби можеха да изчакат настъпването на тъмнината или началото на някоя буря, за да преминат незабелязано до брега. Как можеше да разпредели силите си, за да се справи с тази заплаха? Радарите му бяха унищожени, останала му беше само една здрава зенитно-ракетна установка, а бойните кораби систематично унищожаваха остатъците от артилерията му.