Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Започва да става гадно. — О’Мали вече различаваше мачтата на фрегатата над хоризонта, докато задържаше хеликоптера си на петдесет фута над водата. — Казвай, Уили!

— Силно ехо от дъното, сър. Дъното сигурно прилича на град с всичките тези стърчащи скали. Имаме водовъртежи — просто имаме твърде много неща, сър. Хидроакустичните условия смърдят!

— Мини на пасивен режим. — Пилотът прехвърли звука от хидролокатора към слушалките си. Уили беше прав. Фоновият шум беше твърде силен. „Мисли!“, каза си той. О’Мали погледна към тактическия си екран. Амфибиите се намираха само на десет мили от него. Той не ги чуваше на хидролокатора, но винаги имаше тридесетпроцентен шанс, че една подводница можеше да ги чуе. „Ако преди сме го засекли на антенна дълбочина, той вероятно си има доста добра представа къде са… но не достатъчно добра, за да стреля.“

— Ромео, тук Чук, можете ли да предупредите амфибиите да се отклонят от курса си? Край.

— Отрицателно, Чук. Те бягат от вероятен контакт откъм морето.

— Страхотно! — изпъшка О’Мали по вътрешната връзка. — Приготви се да вдигнеш купола, Уили. — Една минута по-късно хеликоптерът вече се движеше на запад.

— Куражлия е шофьорът на тази подводница каза пилотът. — На всичкото отгоре е и умен… — О’Мали включи радиото си.

— Ромео, тук Чук, покажете курса на Ноември върху екрана си и предайте данните към мен.

Това отне около една минута. О’Мали мислено благослови незнайния инженер, който беше вградил тази функция в тактическия компютър на хеликоптера му. Летецът прокара една въображаема линия от единствения им контакт с подводницата до курса на „Насау“. „Да речем, че подводницата се движи с двадесет-двадесет и пет възела…“ Той протегна ръка и заби пръст в екрана.

— Ето къде е копелето!

— Откъде знаеш? — попита Ралстън.

О’Мали вече се беше отправил към мястото.

— Знам, защото аз щях да бъда точно там, ако бях на негово място! Уили, следващия път, когато пуснем хидролокатора, дръж купола точно на сто фута. Ще ви кажа едно нещо, господин Ралстън — този тип си мисли, че може да ни излъже. — „Никой не може да излъже Чука!“ О’Мали започна да кръжи над мястото, което беше избрал, след което задържа хеликоптера си над водата.

— Спускай купола, Уили. Само пасивно търсене.

— Сто фута и слушаме, шкипер. — Секундите станаха на минути, докато пилотът задържаше машината си неподвижно над повърхността. — Възможен контакт по пеленг едно-шест-две. Да мина ли на активен режим?

— Още не.

— Пеленгът се променя бавно, вече е едно-пет-девет.

— Ромео, тук Чук, имаме възможен контакт с подводница. — Бордовият компютър на хеликоптера предаде данните към „Рубен Джеймс“. Морис промени курса на фрегатата и се насочи към контакта. О’Мали вдигна купола си и хвърли един буй, за да маркира позицията и да задържи контакта, докато се местеше на нова позиция. Сега фрегатата се намираше на четири мили от хеликоптера.

— Спускай! — Измина още една минута в чакане.

— Контакт, пеленг едно-девет-седем. Буй шест показва пеленг към контакта едно-четири-две.

— Пипнах те, тъпако! Вдигай купола и да вървим да го очистим!

Докато О’Мали се насочваше на юг, за да мине зад целта, Ралстън подготви нападателната система. Той програмира последното им торпедо за търсене на дълбочина двеста фута по курс змия.

— Спусни купола!

— Контакт, пеленг две-девет-осем!

— Облъчвай!

Уили натисна бутона на активния хидролокатор.

— Положителен контакт, пеленг две-девет-осем, разстояние шестстотин.

— Готов! — каза моментално Ралстън и пилотът натисна червения бутон. Боядисаното в зелено торпедо падна във водата. След това обаче не се случи нищо.

— Шкипер, торпедото не се активира — мъртъв пуск, сър.

Нямаше време за ругатни.

— Ромео, тук Чук, току-що стреляхме по положителен контакт. Неизправно торпедо, отрицателен пуск на торпедото.

Морис сви юмрук около телефонната слушалка и даде заповеди за промяна на курса.

— Чук, тук Ромео, можете ли да продължите да следите целта?

— Положително. Целта се движи по постоянен курс две-две-нула — чакайте, завива на север… сега, изглежда, забавя.

„Рубен Джеймс“ вече се намираше на шест хиляди ярда от подводницата. Корабите се движеха по насрещни курсове, като всеки беше в обсега на оръжейните системи на другия.

— Стоп на място! — заповяда Морис. Само след няколко секунди целият кораб започна да вибрира от подадената обратна тяга. Фрегатата забави скоростта си до пет възела само за една минута и Морис нареди скорост от три възела, която приличаше почти на пълзене. — „Преъри-Маскър“?