Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Връщате се в Москва.

— Удивително е какво могат да направят чифт петици…

— Извинете, господин генерал? — попита го началникът на разузнаването му. SACEUR поклати глава и за първи път погледна картата с увереност. Алфелд беше издържал и за генерала това беше едно малко чудо. Германците в западната част на града бяха унищожени почти напълно, но въпреки че линиите им се бяха огънали, те не се бяха прекършили. Подкрепленията вече бяха тръгнали натам. Една танкова бригада беше на път да подсили отбраната на града. Новопристигналата бронирана дивизия настъпваше на юг, за да изолира тази руска дивизия от намиращите се на Везер съветски части. Онези съветски дивизии, които бяха проникнали най-навътре в германска територия, бяха изстреляли целия си запас от зенитни ракети и сега натовските самолети редовно бомбардираха позициите им.

Данните от въздушното разузнаване показваха, че откритото пространство на изток от Алфелд се беше превърнало в костница за изгорели танкове. Натам също се бяха отправили подкрепления. Иван щеше да се върне, но небето се проясняваше и натовските самолети отново щяха да имат възможност да покажат пълната си мощ.

— Йоахим, мисля, че ги спряхме.

— Да, хер генерал! Сега ще започнем да ги изблъскваме назад.

— Татко, генерал Алексеев ми заповяда да ти предам, че според него е невъзможно да победим НАТО!

— Сигурен ли си?

— Да, татко. — Младежът седеше в кабинета на министъра. — Ние не успяхме да постигнем стратегическа изненада. Подценихме въздушната мощ на НАТО. Не успяхме да попречим на НАТО да се запасява с продоволствие. Ако я нямаше последната им контраатака, може би щяхме да успеем, но… Имаме още една възможност. Генералът прекратява офанзивните операции и се подготвя за последна атака. За да направи това…

— Ако всичко е загубено, за какво тогава ми говориш?

— Ако успеем да нанесем на силите на НАТО толкова големи поражения, че да им попречим да започнат мащабна контраофанзива, ще успеем да задържим вече постигнатото, което ще позволи на Политбюро да преговаря от позиция на силата. Това също е нещо несигурно, но е най-добрата възможност, която вижда генералът. Той те моли да предадеш на Политбюро, че е необходимо уреждане на конфликта по дипломатически път, и то бързо, преди НАТО да възстанови силите си дотолкова, че да започне своя офанзива.

Министърът кимна. Той се обърна в стола си и в продължение на няколко минути гледа през прозореца, докато синът му чакаше отговор.

— Преди това е възможно — каза най-накрая министърът — те да наредят Алексеев да бъде арестуван. Знаеш какво стана с останалите, които бяха арестувани досега, нали? — На сина му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае какво казва баща му.

— Не може да са го направили!

— Снощи, всичките седем, включително и бившият ти главнокомандващ.

— Но той беше добър командир…

— Той се провали, Ваня — каза тихо Сергетов старши. — Държавата не обича провалите, а аз самият се съюзих с Алексеев заради теб… — Гласът му заглъхна. „Сега вече нямам избор. Трябва да сътруднича на Косов независимо колко голямо копеле е и независимо от последствията. И освен това трябва да рискувам и твоя живот, Ваня.“ — Виталий ще те откара до дачата. Облечи се в цивилни дрехи и ме изчакай. Не излизай и не позволявай на никого да те види.

— Но теб със сигурност те наблюдават!

— Разбира се. — Баща му се усмихна за кратко. — Наблюдават ме офицери от Комитета за държавна сигурност, офицери от личния щаб на Косов.

— А ако той те изиграе?

— Тогава и аз, и ти, Ваня, ще умрем. Прости ми, никога не съм мислил, че нещо такова ще… през последните няколко седмици ти ме накара наистина да се гордея с теб. — Той стана и прегърна сина си. — Сега върви и ми се довери.

Младежът излезе и Сергетов вдигна телефона си и набра номера на главното управление на КГБ. Директор Косов отсъстваше и министърът остави съобщение, че данните за добива на петрол в Персийския залив, които Косово му е поискал, са готови.

Срещата, която министърът беше поискал с тази кодова фраза, се състоя малко след залез. Преди полунощ Иван Михайлович вече беше на борда на един самолет, който трябваше да го откара обратно в Германия.

— Директор Косов се възхищава на метода, по който се отървахте от предателя. Той каза, че ако агентът е бил убит, дори случайно, това е щяло да предизвика подозрение, но сега, когато той се намира в безопасност зад вражеските линии и изпълнява дълга си, никой няма да заподозре нищо.