Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Не стреляйте! Не стреляйте! — изкрещя капитанът. — Приближете ни възможно най-бързо!

Перин просто не можеше да повярва, че това се случваше. Върху горната част на корпуса на подводницата имаше няколко назъбени дупки и тя имаше крен от тридесет градуса от пробитите резервоари за баласт. От кулата и предния палубен люк излизаха мъже.

— Браво, тук Ромео. Току-що унищожихме една „Виктор“ откъм брега. Каква е обстановката при вас? Край.

Перин вдигна телефона.

— Ромео, имаме една ранена „Оскар“ на повърхността, екипажът напуска лодката. Тя изстреля две ракети. Нашият хеликоптер свали едната, но другата улучи Индия в носа. Подготвяме се за спасителните операции. Предайте на Ноември, че може да продължи разходката си. Край.

— Браво на вас, Браво! Край. — Той смени канала. Ноември, тук Ромео, приехте ли последното съобщение на Браво? Край.

— Положително, Ромео. Отиваме да преместим парада на брега.

Генерал Андреев взе доклада от наблюдателния пост, преди да подаде радиотелефона на оперативния си офицер. Американските десантни кораби вече се намираха само на пет километра от фара Акранес. Те вероятно щяха да се отправят към старата китоловна база в Хвалфьордур, където щяха да изчакат удобен за действие момент.

— Ще се съпротивляваме докрай — каза полковникът от КГБ. — Ще им покажем как могат да се сражават съветските войници!

— Възхищавам се на духа ви, другарю полковник. — Генералът отиде до ъгъла и взе един автомат. — Вземете това със себе си на фронта.

— Но…

— Лейтенант Гаспаренко, намерете шофьор на полковника. Той отива на фронта, за да покаже на американците как се сражават съветските войници. — Андреев наблюдаваше чекиста с мрачно удоволствие. Полковникът не можеше да се отметне от думите си. Когато той излезе, генералът извика дивизионния си свързочник. С изключение на два, всички радиопредаватели с голям радиус на действие щяха да бъдат унищожени. Андреев знаеше, че все още не може да се предаде. Войниците му трябваше първо да заплатят кръвна дан и генералът щеше да страда за всяка пролята капка от тяхната кръв. Но той знаеше, че щеше да настъпи момент, в който по-нататъшната съпротива щеше да бъде безполезна, а той не смяташе да остави хората си да умират без нищо.

Можеха да си отдъхнат за малко. Втората атака беше излязла почти успешна. Руснаците бяха подкарали танковете си с пълна скорост и бяха стигнали на петдесет ярда от американските позиции, достатъчно близо за старите им оръдия да унищожат половината от американските танкове. Но тази атака беше пропаднала на ръба на успеха, а третото нападение на смрачаване беше колеблив опит, в който участваха хора, които бяха твърде уморени, за да успеят да навлязат в зоната на поражение. Зад гърба си Макол чуваше шума от друга акция. Германците на запад от града бяха подложени на масирана атака.

— Генерал Береговой докладва за мощна контраатака от север — по посока Алфелд.

Алексеев прие новината безстрастно. Той се беше провалил. „Затова му казват хазарт, Паша. А сега какво?“

В стаята беше много тихо. Младшите офицери, които нанасяха движението на приятелските и вражеските части, никога не говореха много, а сега дори не поглеждаха към другите сектори на картата. Никой вече не се надпреварваше с останалите, за да види чии подразделения са стигнали най-бързо до целта си.

„Точната дума е gloom , Паша.“ Генералът застана до оперативния си офицер.

— Искам да чуя предложения, Евгений Илич.

Офицерът сви рамене.

— Трябва да продължим. Нашите бойци са уморени; техните също.

— Ние изпращаме неопитни войници срещу ветерани. Това трябва да се промени. Ще вземем офицери и сержанти от А формированията, които не са на фронта, и ще ги използваме, за да подсилим пристигащите В формирования. Тези запасняци трябва да имат в редиците си опитни воини, иначе просто ще ги изпращаме на заколение като стадо добитък. Другото нещо, което ще направим, е временно да прекратим офанзивните операции…

— Другарю генерал, ако направим това…

— Разполагаме с достатъчно сили за една последна атака. Тя обаче ще бъде проведена когато и където реша аз, и то само след пълна подготовка. Ще заповядам на Береговой да се измъкне по възможно най-добрия начин, но не мога да предам заповедта по радиото. Евгений Илич, искам довечера да отидете до щаба на Береговой. Той ще има нужда от един добър оперативен офицер и вие ще бъдете този офицер. — „Ще ти дам възможност да се реабилитираш, долен предател. Използвай я добре.“ Най-важното беше, че по този начин той се отърваше от агента на КГБ. Оперативният офицер излезе, за да уреди въпроса с транспорта си. Алексеев извика Сергетов в кабинета си.