Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Колко подводници има там?

— Не знам, другарю генерал.

Морис наблюдаваше планшета на хидролокатора. Контактът на буя беше затихнал само след няколко минути. Може би беше стадо херинги. Водите на океана бяха пълни с риба, а голямо количество насъбрани на едно място риби наподобяваха подводница на екрана на хидролокатора. Неговият хидролокатор беше безполезен, докато корабът му се опитваше да не изостава от амфибиите. Една подводница откъм океана — всеки контакт с подводница се смяташе за възможна подводница с крилати ракети на борда — беше способна да накара комодора да заповяда придвижване на пълна скорост.

О’Мали пускаше хидролокатора си във водата и се опитваше да възстанови контакта. Той беше единственият, който никога не се уморяваше.

— Ромео, тук Браво. Информираме ви, че преследваме възможна ракетна подводница. — Дъг Перин беше длъжен да предположи най-лошото.

— Прието, Браво. — Според данните „Батълакс“ беше получил подкрепа от три хеликоптера и беше заел позиция между възможната подводница и амфибиите. „Внимавай, Дъг.“

— Контакт! — каза Уили. — Имам активен хидролокаторен контакт по пеленг три-нула-три, разстояние триста.

На О’Мали не му беше необходимо да поглежда тактическия екран. Подводницата се намираше между него и амфибиите.

— Вдигни купола! — Пилотът задържа хеликоптера си над водата, докато предавателят на хидролокатора бъде прибран на борда. Контактът беше предупреден. Това щеше да затрудни работата на пилота. — Ромео, тук Чук, имаме възможен контакт.

— Прието. — Морис гледаше екрана. Той нареди на фрегатата да се приближи към контакта на скорост. Това не беше най-умната тактика, но той нямаше друг избор, освен да атакува контакта, преди подводницата да се беше приближила твърде много до амфибиите. — Предайте на „Насау“, че работим по възможен контакт.

— Спусни купола! — заповяда О’Мали. — Спускай до четиристотин и активирай!

Уили активира хидролокатора веднага щом беше достигната указаната дълбочина. По целия екран се появиха шумове от ехото. Предавателят се намираше толкова близо до скалистото дъно, че на екрана се появиха поне двадесет скалисти стълба. Бързото подводно течение също не ги улесняваше. Шумът от движението на водата около скалите даде множество фалшиви показания и на екрана на пасивния хидролокатор.

— Не виждам нищо тук, сър.

— Усещам го, Уили. Обзалагам се, че последния път, когато облъчихме, той се е намирал на перископна дълбочина и е слязъл в дълбокото, докато ние идвахме насам.

— Толкова бързо?

— Толкова бързо.

— Шкипер, едно от тези неща може би се движи леко.

О’Мали включи радиостанцията си и поиска от Морис разрешение за пуск. Ралстън програмира торпедото за кръгово търсене и пилотът го пусна във водата. О’Мали прехвърли звука от хидролокатора към слушалките в шлема си. Той чу виенето от витлата на торпедото, а след това и високочестотното облъчване на прицелния му хидролокатор. Торпедото продължи да обикаля в кръг в продължение на пет минути, след което включи на непрекъснато облъчване — и се взриви.

— Експлозията прозвуча странно, сър — каза Уили.

— Чук, тук Ромео, докладвайте.

— Ромео, тук Чук, мисля, че убихме една скала. — О’Мали млъкна за малко. — Ромео, тук има подводница, но засега не мога да го докажа.

— Защо мислиш така, Чук?

— Защото това е едно дяволски добро за прикритие място, Ромео.

— Съгласен. — Морис се беше научил да вярва на инстинкта на пилота. Той се свърза с командира на амфибийната група на „Насау“. — Ноември, тук Ромео, имаме възможен контакт. Препоръчвам да маневрирате на север, докато преследваме контакта.

— Отрицателно, Ромео — отговори незабавно комодорът. — Индия работи по вероятен, повтарям, по вероятен, контакт, който се държи като ракетна лодка. Насочваме се към целта си с максимална скорост. Очистете го заради нас, Ромео. Край.

— Прието. Край. — Морис постави телефона на мястото му и погледна към тактическия си офицер. — Да се приближим до посочените координати.

— Не е ли опасно да гоним подводница с такава скорост? — попита Калоуей. — Не влиза ли в задълженията на хеликоптера ви да държи контакта на безопасно разстояние?

— Бързо схващате, господин Калоуей. Да, опасно е. Струва ми се, че докато учех в Анаполис, ми споменаха, че понякога и това може да стане…

И двете реактивни турбини на фрегатата работеха на максимална мощност и острият й нос цепеше вълните със скорост повече от тридесет възела. Усукващият момент от единственото й витло накланяше кораба с четири градуса наляво.