Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Твърде много се бавят — изръмжа Алексеев на оперативния си офицер.

— Това са три дивизии и те вече са на път.

— Но колко подкрепления пристигнаха?

Оперативният офицер беше предупредил генерала, че не трябва да се опитва да координира атака на два фронта, но шефът му беше останал непреклонен и се придържаше стриктно към плана. Танковата дивизия клас А на Береговой вече беше заела позиции за атака от запад, докато трите В формирования трябваше да ударят от изток. Танковите части не разполагаха с артилерия — те трябваше да се движат твърде бързо и тя само щеше да им пречи, — но генералът смяташе, че сами по себе си триста танка и шестстотин бронетранспортьора бяха впечатляваща сила… но срещу какво бяха изправени те и колко бронирани машини вече бяха унищожени или повредени при въздушните атаки на противника?

Сергетов се върна с измачкана от пътуването униформа.

— Как беше Москва? — попита го Алексеев.

— Тъмна, другарю генерал. Как мина атаката?

— Едва сега започва.

— О? — Майорът се изненада от забавянето. Той се вгледа в оперативния офицер на театъра, който се беше надвесил над една карта и се мръщеше, докато картографите се подготвяха да отбелязват развитието на атаката.

— Имам съобщение от Върховното командване за вас, другарю генерал. — Сергетов подаде на шефа си един официален формуляр. Алексеев го погледна набързо и спря да чете. Пръстите му стиснаха здраво хартията, но той бързо се овладя.

— Да влезем в кабинета ми. — Генералът не каза нищо повече, преди вратата да се затвори зад гърба му. — Сигурен ли сте в това?

— Чух го лично от директор Косов.

Алексеев седна на ръба на бюрото си. Той запали една клечка и изгори формуляра, оставяйки огъня да мине по цялата хартия и да достигне чак до пръстите му, преди да дръпне ръката си.

— Този мръсник! — „Информатор в собствения ми щаб!“ — Какво друго?

Сергетов му предаде останалата информация, която беше научил. Генералът не каза нищо в продължение на минута, докато мислено изчисляваше нуждите си от гориво спрямо резервите.

— Ако днешната атака се окаже неуспешна… ние ще сме… — Той се обърна, защото не искаше и не можеше да произнесе думата. „Не съм се обучавал цял живот, за да се проваля!“ Той си спомни първата си забележка за кампанията срещу НАТО. „Казах им, че трябва да нападнем веднага. Казах им, че се нуждаем от стратегическа изненада и че ще ни бъде трудно да я постигнем, ако изчакаме толкова дълго. Казах им, че ще трябва да затворим Северния Атлантик, за да не позволим на НАТО да транспортира доставки за въоръжените си сили. Така, сега, когато не успяхме да постигнем нито една от тези цели, моят приятел се намира в затвора на КГБ, а собственият ми живот е застрашен, защото може да не успея да направя онова, което им казах, че не можем да направим — защото бях прав още от самото начало! Хайде, Паша, стига. Че защо му е на Политбюро да слуша своите войници, когато му е по-лесно да ги разстреля?“

Оперативният офицер на театъра подаде глава в рамката на вратата.

— Тръгнаха.

— Благодаря, Евгений Илич — отговори сърдечно Алексеев. Той стана от бюрото. — Елате, майоре, да видим колко бързо ще успеем да пробием натовските линии!

— Сбиване в бар — каза Ууди от мястото на мерача.

— Така изглежда — съгласи се Макол.

Беше им казано да очакват две или три дивизии от съветски запасняци. Взети заедно, те вероятно разполагаха с артилерийската мощ на две редовни подразделения и стреляха по двете страни на реката. Лошата видимост пречеше и на двете страни. Руснаците не можеха да насочват добре артилерийския си огън, а натовските части можеха да получат само минимална поддръжка по въздух. Както обикновено, най-лошото при артилерийската подготовка бяха ракетите. Ракетният обстрел продължи две минути и неуправляемите ракети засипаха съюзническите позиции като градушка. Въпреки че артилерийският огън нанесе жертви в техника и жива сила, защитниците бяха добре подготвени и загубите им бяха малки.

Ууди включи термомерника си. Той му осигуряваше видимост приблизително на хиляда ярда или два пъти повече от визуалния. От лявата страна на купола седеше неспокойно пълначът, поставил крака си върху педала за управление на вратите на отделението за боеприпаси. Танкистът седеше на мястото си с размер на ковчег под голямото оръдие и барабанеше с пръсти по лоста за управление.