Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Кажи им, че унищожиха около половината. Не е зле.

Една минута по-късно фризбито получи заповед отново да се отправи на север.

Радарните сигнали от самолетите за наземно търсене бяха предадени към Брюксел, където нанесоха пътя на конвоя с гориво върху картата. Един компютър беше програмиран да изпълнява функциите на видеокасетофон и проследи движението на конвоя до отправната му точка. Осем щурмови самолета незабавно се отправиха към указаната гора. Фризбито пристигна там преди тях.

— Виждам радари на зенитни батареи, Дюк — каза Айсли. — Според мен са една батарея SA-6 и една SA-11. За тях това място трябва да е много важно.

— И още сто малки копеленца с ръчни зенитни ракети — добави Елингтън. — Кога започва ударът?

— След четири минути.

„Две батареи зенитни ракети са лоша новина за щурмовите самолети.“

— Хайде да намалим малко съотношението на силите.

Айсли избра прицелно-търсещия радар на батареята SA-11. Елингтън се насочи към него със скорост четиристотин възела, като летеше над някакъв път, за да остане под дърветата. Втора ракета „Сайдарм“ се отдели от пилона си и се устреми към предавателя. В същия момент по фризбито бяха изстреляни две ракети. Дюк мина на максимална мощност и зави рязко на изток, пускайки зад себе си диполни отражатели и трасьори. Едната ракета тръгна след диполните отражатели и се взриви в тях. Другата захвана слабия радарен сигнал от американския самолет и не се остави да бъде заблудена. Елингтън вдигна самолета си нагоре, след което направи завой при максимално претоварване с надеждата, че ще излъже ракетата. Тя обаче се оказа твърде бърза и се взриви на сто фута зад фризбито. Двамата офицери катапултираха от разпадащия се самолет секунда по-късно и парашутите им се отвориха едва на сто фута над земята.

Елингтън се приземи в края на една полянка. Той бързо се освободи от парашута и активира аварийния си радиопредавател, след което извади револвера си. Дюк забеляза, че парашутът на Айсли виси от едно дърво, и се затича натам.

— Шибани дървета! — каза майорът. Краката му висяха над земята. Елингтън се качи на дървото и го освободи от парашута му. Лицето на майора кървеше.

От север се чу тътенът на експлозии.

— Улучили са го! — каза Дюк.

— Да, но кой улучи нас? — отвърна Айсли. — Гърбът ме боли.

— Можеш ли да се движиш, Дон?

— Да, по дяволите!

Разпръсването на складовете за гориво на множество малки депа беше намалило атаките срещу тях до нула. Породеното от този факт усещане за сигурност беше продължило цял месец. Нападенията срещу танковите колони и складовете за муниции бяха сериозни, но руснаците разполагаха с достатъчно запаси и от двете. Горивото беше нещо друго.

— Другарю генерал, НАТО промени модела на въздушните си атаки.

Алексеев се обърна към началника на въздушното си разузнаване, за да го изслуша. След пет минути се появи и началникът на продоволствието.

— Какво е положението?

— Като цяло загубихме около десет процента от запасите си за фронта. В района на Алфелд са цели тридесет процента.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се генералът, чиито дивизии трябваше да нападнат Алфелд след пет часа.

— Нямам гориво! Конвоят цистерни беше нападнат и унищожен на двадесет километра оттук.

— Можете ли да атакувате с наличното? — попита Алексеев.

— Да, но изобщо няма да мога да маневрирам!

— Трябва да атакувате с наличното.

— Но…

— Четири дивизии съветски войници ще бъдат избити, ако не им помогнете. Атаката ще започне по план! — Алексеев затвори телефона. И Береговой нямаше много гориво. Резервоарите на един танк събираха гориво, което му позволяваше да измине триста километра по права линия, но танковете почти никога не се движеха по права линия, а освен това и екипажите пренебрегваха заповедите и оставяха двигателите включени дори когато стояха на едно място. При внезапна въздушна атака времето, необходимо за включването на дизеловите двигатели на танковете им, можеше да се окаже фатално. Береговой се беше принудил да даде целия си резерв от гориво на тръгналите на изток танкове, за да могат те да нападнат Алфелд заедно с тръгналите на запад В формирования. Двете дивизии на левия бряг на река Везер бяха на практика обездвижени. Алексеев залагаше офанзивата на способността си да възстанови маршрутите за доставки. Той каза на началника на продоволствието си да осигури още гориво. Дори ако атаката се окажеше успешна, той пак щеше да има нужда от гориво.