Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Това трябваше да бъде по-безопасно от ударна мисия“ — каза си Елингтън. Те продължиха да летят на изток, на две мили от второкласния път, който Айсли наблюдаваше непрекъснато с монтираната на носа телевизионна камера. Системата за предупреждение се включи, когато засече радарите на зенитно-ракетни установки, които прочесваха небето в търсене на вражески самолети.

— Танкове — каза тихо той. — Много.

— Движат ли се?

— Не мисля. Изглежда, че стоят наредени до дърветата край пътя. Чакай — предупреждение за пуск на зенитна ракета! Ракета на три часа!

Елингтън натисна лоста за управление надолу и наляво. В рамките на няколко секунди трябваше да го спусне рязко надолу, след което да обърне глава, за да види приближаващата ракета, а после отново да погледне напред, за да не заоре носа на струващия петдесет милиона самолет в калта. Единственото, което успя да забележи, беше жълто-бялата огнена опашка на ракетата, която се насочваше към него. Той изравни самолета и незабавно зави рязко надясно. На задната седалка Айсли не изпускаше ракетата от погледа си.

— Отклонява се, Дюк — да! — Ракетата изравни над дърветата зад фризбито, след което се спусна надолу и се взриви в гората. — Според уредите е била SA-6. Търсещият радар е на един часа и е много близо.

— Добре — каза Елингтън. Той активира една противорадарна ракета „Сайдарм“ и я изстреля срещу радарния предавател от разстояние четири мили. Руснаците не я забелязаха навреме. Елингтън видя взрива. „На ти, Дарт Вейдър!“

— Мисля, че беше прав в предположението си за начина, по който успяват да ни свалят, Дюк.

— Да. — Фризбито беше конструирано да се справя с въздушнопреносимите радари. Наземните радари за въздушен поиск имаха много по-голям шанс да открият невидимия самолет. Те можеха да намалят шансовете им, като летяха ниско над земята, но това намаляваше видимостта им. Той се обърна, за да хвърли още един поглед на танковете. — Колко мислиш, че бяха, Дон?

— Много, повече от сто.

— Докладвай. — Елингтън отново зави на север, а майор Айсли се свърза с базата, за да докладва за видяното. След броени минути няколко германски фантома щяха да посетят сборния пункт на танковете. Наличието на толкова много танкове, стоящи на едно място, вероятно означаваше, че там има пункт за зареждане с гориво. Цистерните с гориво или вече бяха пристигнали, или бяха на път. Сега цистерните бяха основни цели за него, което го беше изненадало след всичките тези седмици на нападения над продоволствени складове и движещи се колони… „Какво е това?“

— Камиони право напред! — Дюк гледаше изображението на екрана върху предното си стъкло. Дълга колона от… цистерни, които се движеха бързо на малка дистанция един от друг и със затъмнени фарове. Той направи нов завой и насочи изтребителя си на две мили от пътя. Инфрачервената картина на Айсли показваше топлинното излъчване на двигателите и ауспусите, които бяха по-горещи от хладния нощен въздух. На фона на обградения от дървета път камионите приличаха на процесия от призраци.

— Преброих около петдесет, Дюк. Тръгнали са към онези танкове.

„Двадесет хиляди литра в камион — сметна наум Елингтън. — Двеста и петдесет хиляди литра дизелово гориво… достатъчни за напълването на резервоарите на танковете на цели две съветски дивизии.“ Айсли съобщи в базата за забелязаната колона.

— „Сянка Три“ — отговори диспечерът от един AWACS. — Изпратили сме осем „птички“. Време на пристигане след четири минути. Останете там и ми дайте оценка.

Елингтън не потвърди приемането на съобщението. Той снижи самолета си до върховете на дърветата, като се питаше до колко ли дървета стояха съветски войници с ръчни ракетомети SA-7.

Откакто беше летял над Виетнам, беше изминало много време; много време беше изминало и от първия път, когато беше осъзнал, че независимо от всичките му умения дългата ръка на случайността можеше да го достигне в небето и да сложи край на живота му. Годините на полети в мирно време бяха притъпили тази мисъл — Елингтън никога не беше си и помислял, че може да загине при катастрофа. Но един човек със SA-7 можеше да го свали, а той не знаеше кога щеше да прелети над някой такъв… „Спри да си мислиш за това, Дюк.“

От изток се появиха самолети „Торнадо“ на Кралските военновъздушни сили. Водещият самолет хвърли касетъчните си бомби пред колоната, а останалите минаха под остър ъгъл над пътя и засипаха конвоя с касетъчни муниции. Стълбове горящо гориво се издигнаха към небето от взривените камиони: Елингтън забеляза силуетите на два изтребител-бомбардировача да се открояват на фона на оранжевите пламъци, докато завиват на запад към базата си. Нафтата се разля от двете страни на пътя и той видя как здравите камиони спират и завиват назад, опитвайки се отчаяно да избягат от пламъците. Някои бяха изоставени от шофьорите си. Други минаха встрани от огъня и се опитаха да продължат на юг. Много малко от тях успяха. Повечето бяха твърде тежки и заседнаха в меката пръст.