Том Клэнси - Операция „Червена буря“

За кратко в стаята настъпи гробна тишина. Сергетов знаеше, че в този момент или беше сложил края на политическата си кариера, или беше увеличил неимоверно шансовете си за успешното й продължаване. Съдбата му щеше да бъде решена от човека, който заговореше сега.

— По време на Великата отечествена война — каза Пьотр Бромковский с достойнството на старец — членовете на Политбюро живееха на фронта. Много от тях загубиха синовете си. Дори и другарят Сталин даде синовете си на държавата и те служиха заедно със синовете на обикновените работници и селяни. Михаил Едуардович говори добре. Бихте ли ни дали оценката си за генерал Алексеев, другарю маршал? Прав ли е другарят Сергетов?

Бухарин беше притеснен.

— Алексеев е един млад, умен офицер, който наистина се справи доста добре със задълженията си на сегашната си длъжност.

— Но вие желаете да го замените с някой от своите хора? — Бромковский не дочака отговора на маршала. — Удивително е колко бързо забравяме научените уроци. Ние забравяме, че е необходимо всички съветски граждани заедно да споделят бремето, но си спомняме грешките, направени през 1941 година, когато бяха арестувани добри офицери заради грешките на техните началници и бяха заменени с политически подлоги, които можеха да докарат родината до катастрофа! Ако Алексеев е един млад, умен офицер, който си разбира от работата, защо тогава да го сменяме?

— Може би сме прибързали малко — призна министърът на отбраната, който забеляза колко драматично се променя настроението около масата. „Ще ти го върна, Михаил Едуардович. Ако толкова много искаш да се съюзяваш с най-стария член на Политбюро, добре. Той няма да живее вечно. Нито пък ти.“

— Значи е решено — каза Генсекът. — А сега, Бухарин, какво е положението в Исландия?

— Получихме доклад, че на острова са слезли вражески войски, но ние незабавно нападнахме флотилията на НАТО. В момента чакаме оценката на загубите, които сме й нанесли. Ще трябва да изчакаме данните от спътниковото разузнаване, преди да можем да твърдим нещо със сигурност. — Бухарин знаеше точно какви бяха съветските загуби и не смяташе да ги разкрива, преди да бъде в състояние да докладва за положителни резултати от нападението.

Офицерите от КГБ пристигнаха малко след като се беше стъмнило, облечени в бойни униформи. Алексеев работеше върху дислоцирането на новопристигналите дивизии от клас В и не видя кога бяха влезли в кабинета на Главком-запад. Пет минути по-късно го извикаха.

— Другарю генерал Алексеев, отсега сте главнокомандващ на Западния театър на бойните действия — каза началникът му. — Желая ви успех.

Алексеев усети косата му да настръхва от гласа на генерала. От двете страни на вече бившия му началник стояха двама полковници от КГБ, облечени в стандартната бойна униформа на КГБ — камуфлажни дрехи по модел от клас А с буквите ГВ, изписани върху пагоните. Това беше институционна форма на арогантност, която подхождаше на КГБ също толкова, колкото и изражението върху лицата на полковниците.

„Какво трябва да кажа? Какво трябва да направя? Той ми е приятел.“

Бившият главнокомандващ Западния театър на бойните действия го каза заради него: „Сбогом, Паша.“

Полковниците изведоха генерала. Алексеев го гледаше как се отдалечава и спира до вратата. Преди да продължи да върви, той се обърна и Алексеев видя изписания на лицето му безнадежден фатализъм. Последното, което видя, беше пистолетният кобур на генерала, чийто кожен капак висеше върху празния калъф. Той се обърна и видя на бюрото телекса, който потвърждаваше назначаването му на новата длъжност. В телекса пишеше, че партията, Политбюро и народът му имат пълно доверие. Алексеев смачка телекса и го хвърли срещу стената. Само преди няколко седмици той беше видял същите тези думи, написани на същия формуляр. Получателят на това съобщение за доверие сега се намираше в автомобил, който го откарваше на изток.

„Колко време ми остава?“ — Алексеев извика свързочния си офицер.

— Намерете генерал Береговой!

SACEUR си позволи да хапне. От началото на войната той беше отслабнал с пет килограма, като се беше хранил само с кафе, сандвичи и стомашни киселини. Генералът си мислеше, че Александър Велики беше командвал армии като юноша и може би точно затова се беше справил толкова добре.

Всичко вървеше според плана. Танковете бяха при Алфелд. Германците бяха завзели Гронау и Брюген и освен ако Иван не реагираше много бързо, дивизиите му на река Везер щяха да бъдат изненадани много неприятно. Вратата на кабинета му се отвори. Влезе германският началник на разузнаването на SACEUR.