Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Хеликоптерът спря за малко. Алексеев видя горящи машини и тичащи войници, танковете бяха стари Т-55… това беше контраатаката, за която му бяха казали. Разбита. Една минута по-късно той видя бронирани машини, които се събираха, за да подновят щурма.

— Видях достатъчно. Връщаме се право в Стендал и то колкото се може по-бързо. — Генералът се облегна назад, разтвори картите си и се опита да формулира ясна картина на видяното. След половин час хеликоптерът намали скоростта си и се приземи.

— Прав беше, Паша — каза Главком-запад още щом Алексеев влезе в оперативната зала. Той държеше три разузнавателни снимки.

— Първата атака на 26-та мотострелкова беше напълно разбита на два километра пред вражеските линии. Когато прелетях оттам, те се прегрупираха за втора атака. Това е грешка — каза тихо Алексеев. — Ако искаме да си върнем тази позиция, трябва да нападнем след внимателна подготовка.

— Трябва да си върнем тези мостове възможно най-бързо.

— Добре. Кажете на Береговой да изпрати две от неговите поделения на обратно на изток.

— Не можем да изоставим преминаването на Везер!

— Другарю генерал, или трябва да изтеглим тези части назад, или да оставим НАТО да ги унищожи там където са. Това е единствената ни възможност в момента.

— Не. Веднъж да си върнем Алфелд и ще можем да изпратим подкрепления. Това ще разбие контраатаката по фланга им и ще ни позволи да напреднем.

— С какво можем да настъпим срещу Алфелд?

— Три дивизии са тръгнали натам…

Алексеев погледна обозначенията на частите върху картата.

— Но те всичките са В формирования!

— Да. Трябваше да отклоня по-голямата част от Б частите си на север. НАТО започна контраатака и при Хамбург. Горе главата, Паша, за фронта са тръгнали много В формирования.

„Страхотно. Всички тези стари, дебели, необучени запасняци са тръгнали да се бият с калени в боя ветерани.“

— Изчакайте всичките три дивизии да заемат позиции. Прекарайте артилерията им пред тях, за да обстрелва позициите на НАТО. Какво става при Гронау?

— Там германците преминаха река Лайне, но ги задържахме. Натам също са тръгнали две дивизии.

Алексеев се приближи до голямата карта и потърси промените в тактическата ситуация, настъпили по време на отсъствието му. Бойните линии на север не бяха променени значително, а в момента младшите офицери нанасяха натовската контраатака по клина Алфелд-Рюле. При Гронау и Алфелд имаше поставени сини флагчета. Отбелязана беше и контраатаката при Хамбург.

„Изгубихме инициативата. Как да си я върнем?“

Съветската армия беше започнала войната с двадесет дивизии от клас А, базирани в Германия, като още десет бяха прехвърлени в началото и още много след това. Сега всички те се биеха, защото големите загуби бяха принудили командването да вкара и резервите в боя. Последната резерва от цялостни формирования се намираше край Рюле и й предстоеше да бъде заклещена там. Береговой беше твърде добър войник, за да си позволи да наруши заповедите, въпреки че знаеше, че трябва да изтегли частите си преди да бъдат обградени.

— Трябва да спрем атаката. Ако продължим натиска, тези дивизии ще бъдат приклещени между две реки.

— Атаката е политическа и военна необходимост — отвърна Главком-запад. — Ако продължим да настъпваме, НАТО ще трябва изтегли сили от тази атака, за да защитава Рур. Тогава ще атакуваме ние.

Алексеев не настоя. Мисълта, която се появи в съзнанието му, имаше ефекта на студен повей върху гола кожа. „Провалихме ли се?“

— Господин адмирал, трябва ми един човек от амфибийните части на Морската пехота.

— Кой?

— Чък Лоу, той е полкови командир. Преди да поеме полка си, работехме заедно в разузнавателния отдел на CINCLANT.

— Защо не…

— Той е добър, господин адмирал, много е добър в работата си.

— Наистина ли мислиш, че информацията е толкова важна? — попита Джейкобсен.

— Тъй вярно, сър, но ми трябва и друго мнение. Чък е най-добрият, който може да се намери тук.

Джейкобсен вдигна телефона си.

— Свържете ме с генерал Емерсън, бързо… Били? Скот. При теб има ли някой си полковник Чък Лоу? Къде? Добре, един от моите разузнавачи трябва да се види с него незабавно… достатъчно важно е, Били. Много добре, той тръгва след десет минути. — Адмиралът затвори телефона. — Направи ли копие от записа?

— Да, сър. Това е едно от копията. Оригиналът е заключен в сейфа.

— Един хеликоптер ще те чака.