Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Щурмовите хеликоптери „Апач“ изскочиха точно зад позициите на бронираните части. Те полетяха на юг, за да минат по фланга на напредващите руски подразделения, като непрекъснато подскачаха встрани и изстрелваха своите ракети „Хелфайър“ по водещия танков ешелон. Пилотите им търсеха ракетни установки, но не видяха такива. След тях дойдоха A-10. Грозните двумоторни самолети се спуснаха ниско над земята, необезпокоявани от зенитни ракети. Техните въртящи се оръдия и касетъчни бомби продължиха работата на хеликоптерите.

— Вървят като глупаци, шефе — коментира мерачът.

— Може да са новобранци, Ууди.

— Аз лично нямам нищо против.

Американските бронетранспортьори в източния край на града също се включиха в боя със своите ракети. Водещите съветски танкове бяха разбити, преди още да бяха навлезли в обсега на американските танкове от другата страна на реката. Атаката започна да губи мощ. Руските танкове спряха, за да открият огън. Те пуснаха дим и започнаха да стрелят прикрити зад димния облак. Няколко заблудени снаряда паднаха близо до позицията на Макол, но те не бяха прицелени и не представляваха опасност. Атаката беше спряна на два километра от града.

— Карай на север — каза Алексеев по микрофона.

— Другарю генерал, ако тръгнем на север… — започна пилотът.

— Казах да караш на север! И стой в ниското — добави генералът.

Тежковъоръженият Ми-24 рязко намали височината на полета си. Червата на Алексеев се качиха в гърлото му, когато летецът се опита да си върне на генерала за това, че му беше дал тази толкова глупава и опасна заповед. Той седеше отзад, държеше се за колана и се навеждаше през лявата врата, за да види какво става под него. Пилотът знаеше какви опасности го дебнат тук и хеликоптерът непрестанно подскачаше рязко в различни посоки.

— Там! — извика Алексеев. — На десет часа. Виждам… американски или германски? Танкове на десет часа.

— Виждам и няколко подвижни ракетни установки, другарю генерал. Желаете ли да ги видите по-отблизо? — попита иронично летецът. Той свали хеликоптера си над един път през гората и го задържа само на два метра на настилката, където не можеше да бъде забелязан.

— Бяха поне един батальон — каза генералът.

— Бих казал дори повече — обади се пилотът. Той караше хеликоптера на пълна скорост, а очите му постоянно оглеждаха небето за вражески самолети.

Генералът се вгледа в картата си. Наложи му се да седне и да си сложи колана, за да може да използва и двете си ръце.

— Господи, толкова на юг?

— Както ви казах — отговори пилотът, — те направиха пробив.

— Колко можете да се приближите до Алфелд?

— Зависи колко му се иска на другаря генерал да доживее до довечера. — Алексеев усети гнева и страха в гласа на летеца и си напомни, че капитанът, който управляваше хеликоптера, беше два пъти Герой на Съветския съюз заради смелостта, която беше показал на бойното поле.

— Приближете се докъдето смятате, че е безопасно, другарю капитан. Трябва лично да видя какво прави врагът.

— Слушам. Дръжте се, ще се раздрусаме здраво. — Хеликоптерът подскочи рязко нагоре, за да избегне един далекопровод, след което отново падна надолу като камък. Алексеев видя колко близо до земята летяха и се намръщи. — Вражески самолети над нас. Приличат ми на дяволския кръст… четири са и се насочват на запад.

Те прелетяха над… не, не беше път, а някаква затревена ивица, по която бяха преминали верижни машини. Тревата вече я нямаше. Генералът погледна картата си. Пътят водеше към Алфелд.

— Ще мина над Лайне и ще се приближа към Алфелд от изток. Така поне ще се намираме над нашите войски, ако се случи нещо — обяви пилотът. Миг по-късно хеликоптерът отново подскочи нагоре и се спусна надолу. Докато прелитаха край хребета, Алексеев забеляза няколко танка на него. Много танкове. Няколко линии на трасиращи куршуми се устремиха към хеликоптера, но не го достигнаха. — Там долу има доста танкове, другарю генерал. Бих казал, че са поне един полк. Танковата ремонтна работилница се намира на юг оттук — или по-скоро останките от нея. Мамка му! Вражески хеликоптери на юг!

Пилотът спря своя Ми-24 във въздуха и го завъртя. Една ракета въздух-въздух се отдели с рев от пилона си на крилото и хеликоптерът отново полетя. Пилотът го издигна рязко нагоре, след това надолу и генералът видя над главите им да преминава димна диря.

— Това беше на косъм.

— Улучихте ли го?

— Да не искате да спра, за да проверя? Какво е това? Преди го нямаше.