Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Полетът до Стиккисхолмур продължи един час. Оттам един хеликоптер на Морската пехота отведе Боб на югоизток. Той намери Чък Лоу надвесен над някакви карти в една палатка.

— Доста добре се оправяш. Чух за „Нимиц“, Боб. Радвам се, че си отървал кожата. Какво има?

— Искам да чуеш този запис. Ще ти отнеме около двадесет минути. — Толанд обясни кой беше съветският офицер и подаде на Чък един уокмен и слушалки. Двамата офицери излязоха от палатката и отидоха до едно място, където щяха да бъдат относително необезпокоявани. Лоу на два пъти преви лентата, за да прослуша отново част от записа.

— Мамицата му — каза тихо той, когато свърши.

— Той си мислеше, че вече знаем.

Полковник Лоу спря и вдигна един камък. Той го претегли на ръка и го хвърли с всичка сила.

— Че защо не? Ние предполагаме, че в КГБ работят кадърни хора, така че защо те трябва да предполагат, че при нас не е така! Ние сме имали тази информация през цялото време… и не сме я видели! — Гласът му беше изпълнен с удивление и отвращение. — Сигурен ли си, че не е някаква измислица?

— Когато го измъкнахме от водата, той беше срязал крака си зле. Докторите го зашиха и му дадоха болкоуспокояващи. Спипах го, когато беше още слаб от загубата на кръв и доста натъпкан с кодеин. Не е ли малко трудничко да лъжеш, когато си пиян? Нуждая се от твоето мнение, Чък.

— Да не се опитваш да ме върнеш в разузнаването, Боб? — Лоу се усмихна за кратко. — Информацията се връзва със събитията, Боб. Трябва да изпратиш този запис нагоре, и то бързо.

— Мисля, че трябва да го предам на SACEUR.

— Не мога просто да се обадя и да ти уговоря среща, Боб.

— Мога да го уредя чрез COMEASTLANT. Оригиналът заминава за Вашингтон. ЦРУ вероятно ще поиска да го прекара през машина за гласов анализ. Само че аз гледах този човек в очите, докато той говореше, Чък.

— Съгласен съм. Информацията трябва да бъде предадена на върховното командване възможно най-бързо… а SACEUR ще има най-голяма полза от нея.

— Благодаря, полковник. Как да повикам хеликоптера?

— Аз ще го уредя. Между другото, добре дошъл в Исландия.

— Как върви? — Двамата се върнаха в палатката.

— Изправени сме срещу добри войници, но те имат голям проблем с отбраната, а ние разполагаме с достатъчно огнева мощ. Хванали сме ги за задниците! — Полковникът млъкна за малко. — Добра работа, сухоземен плъх такъв.

След два часа Толанд беше на борда на един самолет, който трябваше да го закара до летище Хийтроу.

Информацията на оперативката беше представена от маршал Фьодор Борисович Бухарин. Предишния ден КГБ беше арестувало маршалите Савирин и Рожков — ход, който даваше на Сергетов повече информация, отколкото щеше да получи на оперативката.

— Атаката на запад от Алфелд беше спряна поради лошо планиране и изпълнение от страна на Главком-запад. Трябва да си върнем инициативата. За щастие, ние разполагаме с необходимите войски и нищо не може да промени факта, че НАТО понася огромни загуби. Предлагам да бъде сменено ръководството в щаба на Западния военен театър и…

— Чакайте. Искам да кажа нещо — прекъсна го Сергетов.

— Говорете, Михаил Едуардович — каза министърът на отбраната, без да прикрива раздразнението си.

— Маршал Бухарин, целият щаб ли ни предлагате да сменим? — „Практическите последствия за сменените офицери не бяха обявени — помисли си Сергетов — но те и без това са ясни на всички.“ — Синът ми е прикрепен към щаба на заместник-командващия на Западния военен театър генерал Алексеев. Това е същият онзи генерал, който осъществи пробива при Алфелд, както и този при Рюле! Той вече е раняван два пъти и хеликоптерът му е бил свалян от вражески изтребители — след което той е отклонил един камион и се е придвижил до фронта, за да поведе още една успешна атака. Той е единственият ни генерал, за когото знам, че е успял да постигне нещо, а вие искате да го замените с човек, който си няма никаква представа от ситуацията! Що за лудост е това? — попита ядосано той. Министърът на отбраната се наведе напред.

— Само защото синът ви е негов щабен офицер…

Лицето на Сергетов почервеня.

— „Само защото синът ми“ ли казвате? Моят син е на фронта и служи на държавата. Той беше ранен и се размина на косъм от смъртта, когато падна с хеликоптера на генерала. Кой друг край тази маса може да се похвали с това, другари? Къде са вашите синове? — Той гневно стовари юмрук върху масата. Сергетов завърши с тих глас, насочвайки упрека към колегите си там, където знаеше, че най-много ще ги заболи. — Къде са комунистите в тази стая?