Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Тогава защо сте тук?

— По-късно ще ви задам няколко въпроса. Исках само да ви видя и да се запознаем. Имате ли нужда от нещо, което да мога да ви осигуря?

Чапаев не знаеше какво да мисли за всичко това. Единственото, което беше очаквал от американците, бе, че ще го разстрелят незабавно. Той беше преминал през стандартния инструктаж на начините за бягство, но те очевидно не бяха приложими на борда на кораб в открито море.

— Не ви вярвам — каза той най-накрая.

— Другарю майор, няма смисъл да ви питам за МиГ-29, защото в Исландия вече няма нито един такъв самолет. Всички останали самолети от този тип се намират в Централна Европа, но ние няма да ходим там. Няма смисъл да ви питам за наземните отбранителни позиции в Исландия; вие сте летец и не знаете нищо за тях. Същото се отнася и за подводниците. Какво знаете за подводниците, а? Вие сте образован човек, майоре, помислете. Смятате ли, че разполагате с информация, от която имаме нужда? Съмнявам се. След време ще бъдете разменен за някой от нашите пленени офицери, но това е политически въпрос, който ще бъде решен от политическите ни ръководители. Дотогава ще се отнасяме добре с вас. — Толанд направи пауза. „Говори, майоре…“

— Гладен съм — каза Чапаев след няколко секунди.

— Вечерята е след тридесет минути.

— И вие просто така ще ме изпратите у дома след…

— Ние нямаме трудови лагери и не убиваме пленниците си. Ако сме имали намерение да се държим зле с вас, защо тогава хирургът ни заши раната на крака ви и ви даде болкоуспокояващите лекарства?

— Къде са снимките, които носех със себе си?

— Почти забравих. — Толанд върна на руснака портфейла му. — Не е ли против устава да ги носите с вас?

— Нося си ги за късмет — отвърна Чапаев. Той извади черно-белите снимки на жена си и двете си близначки. „Пак ще се видим. Може да мине много време, но пак ще се видим.“

— Явно наистина са ви донесли късмет, другарю майор — ухили се Боб. — А тези са моите.

— Жена ви е твърде кльощава, но вие също сте късметлия. — Чапаев млъкна и очите му се насълзиха. Той премигна няколко пъти, за да отърси сълзите. — Иска ми се да си пийна едно — каза той.

— И на мен. На нашите кораби обаче употребата на алкохол е забранена. — Боб погледна снимките. — Дъщерите ви са красавици, майоре. Знаете ли, ние трябва да сме луди, за да оставяме семействата си сами.

— Трябва да изпълним дълга си — каза Чапаев.

Толанд махна ядосано с ръка.

— За всичко са виновни проклетите политици. Те ни казват да тръгваме — и ние тръгваме като идиоти! По дяволите, та ние дори не знаем защо започна проклетата война!

— Искате да кажете, че наистина не знаете?

„Бинго. Кодеин и съчувствие…“ Касетофонът в джоба на Толанд вече беше включен на запис.

— Ако продължа атаката, ще ни унищожат тук! — възрази Алексеев. — На фланга ми има две пълни дивизии и ми докладваха, че американските танкове са при Алфелд.

— Невъзможно! — отвърна ядосано Главком-запад.

— Докладва ми майор Сергетов. Той лично ги е видял да пристигат. Заповядах му да се яви в Стендал и да ви докладва лично.

— 26-та мотострелкова дивизия се приближава към Алфелд в момента. Ако там наистина има американци, нашите ще се справят с тях.

„Това е поделение от клас В — помисли си Алексеев. — Запасняци, които нямат достатъчно оборудване и практика.“

— Как върви преминаването на реката?

— Вече прехвърлихме два полка на другия бряг, а третият преминава сега. Въздушната активност на врага се засили — по дяволите! Имам вражески части в тила си!

— Връщай се в Стендал, Паша. Береговой поема командването при Хунзен. Нуждая се от теб тук.

„Освобождават ме от поста ми. Отнемат ми командването!“

— Слушам, другарю генерал — отговори Алексеев и изключи радиопредавателя. „Мога ли да оставя войските си толкова уязвими за контраатака? Мога ли да не предупредя командирите си?“ Алексеев стовари юмрук върху масата. — Извикайте генерал Береговой!

Намираха се извън обсега на артилерийската поддръжка на НАТО, а за тази операция се бяха принудили да тръгнат без своите артилерийски единици. Макол насочи мерника си през мъглата и видя настъпващите руски формирования. Той прецени силата им на два полка. Това означаваше, че срещу него е започнала дивизионална атака по класическия модел „две нагоре, една назад“. „Хм. Не виждам зенитни установки в челните редици.“ Полковникът, който командваше американските части, започна да дава заповеди по командната връзка. Към зоната се бяха насочили натовски самолети.