Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Извинете, хер генерал, отвън ви чака един офицер от флотското разузнаване.

— Важно ли е, Йоахим?

— Ja.

SACEUR погледна към чинията си.

— Да влезе.

Генералът не беше впечатлен. Офицерът беше облечен в ежедневната флотска униформа и човек трябваше да има доста набито око, за да различи къде са били ръбовете й.

— Господин генерал, аз съм командир Боб Толанд. Допреди няколко часа бях в разузнавателния екип на Атлантическия ударен флот…

— Как върви кампанията в Исландия?

— Въздушната атака срещу флотилията беше разбита, сър. Все още не сме решили проблема си с подводниците, но Морската пехота е на брега и настъпва. Мисля, че ще спечелим това сражение, господин генерал.

— Е, колкото повече подводници изпратят руснаците срещу самолетоносачите, толкова по-малко подводници ще могат да изпращат срещу моите конвои.

„Това е един начин за представяне на нещата“ — помисли си Толанд.

— Господин адмирал, ние заловихме един руски летец-изтребител. Той е от високопоставено семейство и аз го разпитах. Това е касетата със записа на разпита. Мисля, че вече знаем защо започна тази война.

— Йоахим, провери ли данните му?

— Не, сър. Той вече е информирал COMEASTLANT и адмирал Бийти искаше данните да бъдат предадени направо на вас.

SACEUR присви очи.

— Да го чуем, синко.

— Нефт.

От записа бяха направени три копия. Едното беше дадено на разузнавателния екип на SACEUR за проверка на превода. Второто беше предадено за електронен анализ на френските разузнавателни служби. Третото беше анализирано от белгийски психиатър, който говореше свободно руски. Докато се вършеше цялата тази работа, половината от разузнавачите на НАТО осъвременяваха информацията си за съветското потребление на нефтопродукти. ЦРУ и другите национални разузнавателни служби започнаха трескаво разследване на производството и потреблението на нефт в Съветския съюз. Толанд предвиди резултата много преди той да бъде оповестен официално: недостатъчно данни . Възможните заключения варираха между това, че руснаците разполагат с достатъчно петрол за няколко месеца, до това, че запасите им са почти изчерпани!

SACEUR не бързаше да приеме данните такива, каквито му бяха представени. Разпитите на военнопленници бяха дали безценна информация на неговите разузнавачи, но по-голямата част от нея беше фалшива или противоречива. Тъй като тиловите продоволствени офицери се движеха зад бойните части, много малко от тях биваха пленявани. Първите, които приеха историята, бяха ВВС. Те знаеха, че вражеските запаси от гориво са по-малки от очакваното. Вместо да организират Един Голям Склад, както обикновено се правеше в съветското общество (и след взривяването на Големия Склад край Битбург), руснаците бяха организирали няколко малки, поемайки с това риска от засилени въздушни атаки и необходимостта от по-големи мерки за сигурност. Въздушните удари на НАТО в тила на врага бяха насочени преди всичко срещу летища, складове за муниции, транспортни възли и приближаващите към фронта танкови колони… по-примамливи цели от малките складове за гориво, които, освен всичко друго, бяха и по-трудни за откриване. Сигнатурите на движението по пътищата, свързвани с големите складове за гориво, обикновено показваха стотици влизащи и излизащи камиони. При малките складове броят на обслужващите камиони не беше толкова голям, което затрудняваше локализирането им от радарните самолети за търсене на наземни цели. Всички тези фактори бяха наклонили везните към избор на други цели.

След петнадесетминутен разговор с началника на Въздушните си сили SACEUR промени всичко това.

— Не мога да направя и двете неща — прошепна Алексеев сам на себе си. Той беше прекарал последните дванадесет часа, опитвайки се да намери изход, но такъв нямаше. Истинско чудо беше, че най-после сам беше командващ, а не просто подчинен. Сега той беше отговорен за успеха или неуспеха. Всяка грешка беше негова грешка. Всеки неуспех беше негов неуспех. От тази гледна точка, да бъде просто подчинен беше много по-удобно. Подобно на своя предшественик, Алексеев трябваше да изпълнява заповедите си, въпреки че тези заповеди бяха неизпълними. Трябваше да задържи клина и да продължи настъплението. Разполагаше с ресурси да осъществи едното, но не и двете едновременно. „Заповядва ви се да настъпите на североизток от река Везер, като отрежете силите по десния фланг на настъпващите части и проправите пътя за решителна атака в долината Рур.“ Онзи, който беше издал тези заповеди, или не знаеше, или пък не му пукаше, че това е невъзможно.