Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Но НАТО знаеше. Техните самолети бяха разбили конвоите по всички пътища между Рюле и Алфелд. Двете танкови дивизии клас Б, които пазеха северния фланг на Береговой, бяха изненадани и смазани. Вероятно две танкови дивизии се криеха в горите на север от Рюле, но досега не бяха атакували Береговой. Вместо това тяхното бездействие го предизвикваше да прекоси реката и да контраатакува на север.

Алексеев си спомни един много важен урок от Академията „Фрунзе“: офанзивата при Харков през 1942 година. Германците бяха позволили на силите на настъпващата Червена армия да проникнат дълбоко навътре, след което ги бяха заобиколили и смазали. „Върховното командване (тоест Сталин) не обърнало внимание на обективните реалности на ситуацията (като по този начин нарушило Втория закон на въоръжения бой), вместо това се концентрирало върху субективните данни за очевидния прогрес, които за съжаление се оказали неверни“ — беше заключено в края на урока. Генералът се зачуди дали това сражение нямаше да се превърне в урок, който щеше да бъде изучаван от бъдещите випуски капитани и майори, които след това щяха да напишат отговорите на изпитните въпроси в сини тетрадки, посочвайки какъв задник е бил генерал-полковник Павел Леонидович Алексеев!

Той имаше възможност да изтегли войските си… и така да се признае за победен, след което вероятно щеше да бъде разстрелян и щеше да бъде споменаван — ако не го забравеха — като предател на Родината. Всичко си пасваше толкова добре. След като беше изпратил толкова много младежи под вражеския огън, сега той също беше изправен пред смъртта, само че тя щеше да дойде от друга посока.

— Майор Сергетов, искам да се върнете в Москва и да им кажете лично какво смятам да направя. Ще взема една дивизия от Береговой и ще я прехвърля на изток, за да отворя отново пътя при Алфелд. Атаката срещу Алфелд ще бъде от две страни и след като завърши успешно, ние ще можем да продължим прехвърлянето на другия бряг на Везер, без да се страхуваме, че ще бъдем заобиколени.

— Майсторски компромис — каза с надежда майорът.

„Точно това исках да чуя!“

Бяха останали само дванадесет фризбита. На два пъти те бяха изтегляни за кратко от бойните операции, за да се определи нова тактика, намаляваща опасностите, пред които бяха изправени, и майор Елингтън трябваше да признае, че това беше дало определени резултати. Някои от съветските противосамолетни системи бяха показали, че притежават неподозирани досега способности, но половината от загубите на самолети си оставаха необясними. Дали се дължаха на инцидентите, които съпътстваха пилотирането на тежко натоварени самолети на минимална височина, или просто законът за вероятностите действаше еднакво при всички? Един пилот можеше да сметне, че 1 процент шанс да бъде свален по време на дадена мисия е приемлив риск, след което да осъзнае, че петдесет такива мисии вдигаха този шанс на 40 процента.

Екипажите от ескадрилата му бяха необичайно тихи. Елитната ескадрила от невидими самолети беше едно сплотено семейство от мъже, една трета от които бяха загинали. Професионализмът, който позволяваше на останалите да забравят за това и да се наплачат, когато останат сами, си имаше граници. Ефективността на мисиите беше намаляла. Но независимо от изискванията на бойното сражение, Елингтън знаеше, че мястото на чувствата в голямата военна схема на нещата се намираше под нуждата да бъдат поразени целите.

Той издигна самолета си над настилката и зави на изток. Тази вечер беше сам и не носеше никакви оръжия, освен ракети „Сайдуиндър“ и противорадарни ракети за самозащита. Неговият F-19A беше натоварен с резервоари за гориво, вместо с бомби. Дюк избра първоначална височина на полета три хиляди фута и провери показанията на бордовите уреди, като направи малка корекция в баланса на самолета, преди бавно да слезе на петстотин фута. Това беше височината, на която той прелетя над река Везер.

— Забелязвам раздвижване по земята, Дюк — докладва Айсли. — Прилича ми на колона танкове и бронетранспортьори, която се движи на североизток по магистрала 64.

— Докладвай в базата. — Всичко, което се движеше в този сектор, беше цел. Една минута по-късно самолетът прелетя над Лайне северно от Алфелд. Двамата офицери видяха отблясъците на артилерийски огън в далечината и Елингтън зави рязко наляво, за да остане извън обсега на оръдията. На никой летящ по траекторията си 152-мм снаряд не му пукаше дали фризбито е невидимо за радарите или не.