Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Горе главите. Идват приятели — каза Макол на екипажа си. — На изток е забелязано раздвижване.

— Виждам ги — потвърди Ууди. От предните подслушвателни постове се връщаха няколко пехотинеца. Макол прецени, че бяха по-малко, отколкото трябваше да са. „Толкова много хора загинаха през изминалите…“

— Цел танк, дванадесет часа — каза Ууди. Той натисна спусъка на ръчката си и танкът подскочи от първия изстрел.

Гилзата беше изхвърлена от затвора. Пълначът заби крак в педала. Вратата на отделението за боеприпаси се плъзна встрани и той извади втори снаряд, обърна се леко настрани и го натика в затвора.

— Готов!

Ууди вече си беше избрал друга цел. Той разчиташе най-много на себе си, защото Макол наблюдаваше фронта на целия си взвод. Командващият отбраната искаше артилерийска поддръжка по радиото. Точно зад първата редица танкове те видяха пехотинци, които скочиха от машините и се затичаха зад тях. Осемколесни бронетранспортьори се движеха заедно с танковете. Американските бронирани машини започнаха да ги обстрелват със своите 25-мм оръдия, на двадесет фута над земята започнаха да се взривяват неконтактни снаряди, който засипваха пехотинците с осколки.

Нямаше как да не улучат. Съветските танкове настъпваха на половината от нормалната дистанция от сто ярда и се бяха концентрирали върху тесен фронт. Ууди видя, че са стари Т-55, въоръжени с остарели 100-мм оръдия. Той порази три, преди те дори да видят натовските позиции. Един снаряд падна върху купчината камъни пред танка на Макол и хвърли смес от стоманени осколки и каменни отломки върху танка. Ууди улучи танка, който беше изстрелял един HEAT снаряд. Съветските танкове пуснаха димките си, но това не им помогна, защото електронните уреди на американците проникваха през дима. Руската артилерия засили обстрела си на американските позиции и така постави началото на артилерийски дуел между съветските и натовските батареи.

— Танк с антена! Зареди! — Мерачът захвана командния Т-55 с мерника си и стреля. Този път снарядът не улучи и те трябваше да презаредят. Вторият изстрел изпрати купола на съветския танк във въздуха. В термомерника се появиха ярките точки на изстреляни по посока на настъпващите колони противотанкови ракети и подобните на фонтани експлозии при сблъсъка им с целите. Руснаците внезапно спряха. Повечето танкове просто останаха на местата си, но някои завиха и отстъпиха.

— Прекрати огъня, прекрати огъня! — заповяда Макол на взвода си. — Докладвайте.

— Три-две има откъсната верига — отговори един. Останалите бяха здрави в укритията си.

— Изстреляхме девет снаряда, шефе — каза Ууди. Макол и пълначът отвориха люковете си, за да проверят танка от парливата миризма на метателен експлозив. Мерачът свали кожения си шлем и разтърси глава. Русата му коса беше мръсна и сплъстена. — Знаеш ли какво ми липсва от M-60?

— Какво?

— Нямаме люк на пода. Хубаво щеше да бъде да можем да пуснем по една вода, без да се налага да излизаме.

— Наистина ли трябваше да го казваш! — изпъшка танкистът.

Макол се разсмя, но едва след няколко секунди разбра защо. За първи път от началото на войната бяха успели да спрат Иван, без да им се налага да отстъпват дори и на педя — добро постижение, като се имаше предвид, че позицията им не позволяваше отстъпление! И как реагира екипажът му? Те се шегуваха!

О’Мали отново беше във въздуха. Той прекарваше в полет средно по десет часа на ден. Три кораба бяха потопени от торпеда, а още два бяха улучени от изстреляни от подводници ракети, и то само за последните четири дни. Руснаците обаче бяха платили скъпо за това. Те бяха изпратили може би двадесет подводници във водите на Исландия. Осем от тях бяха унищожени, докато се опитваха да преминат през бариерата от подводници, която оформяше външната отбранителна линия на американската флотилия. Още няколко бяха станали жертва на оборудваните с буксирни хидролокатори кораби, чиито хеликоптери сега бяха подсилени с хеликоптерите на британския кораб „Илюстриъс“. Капитанът на една „Танго“ беше проявил изключителна смелост и беше успял да се промъкне до вътрешната страна на една от авионосните групи и беше изпратил торпедо в корпуса на самолетоносача „Америка“, след което беше засечен и унищожен от ескадрения миноносец „Карон“. Сега авионосецът можеше да се движи само с двадесет и пет възела, което едва стигаше за излитане и кацане, но все пак беше нещо.