Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Майорът поклати глава. През просеката в гората премина още един танк — куполът му беше плосък, а не заоблен като съветските!

Над просеката се появи един хеликоптер и се издигна в небето. Сергетов нямаше как да го сбърка с руски, а късите, дебели криле от двете страни на фюзелажа ясно показваха, че това е щурмова машина. Шофьорът зави надясно точно в мига, в който носовата картечница на хеликоптера откри огън по камиона. Сергетов скочи, преди трасиращите куршуми да улучат превозното средство. Той падна по гръб и се претърколи към гората. Беше с лице към земята, но усети топлинната вълна от взрива, когато трасиращите куршуми подпалиха допълнителния резервоар за бензин в задната част на камиона. Младият офицер се добра до дърветата и погледна иззад ствола на една висока ела. Американският хеликоптер се приближи на сто метра от камиона, за да се увери, че го е унищожил, след което зави на юг. Радиопредавателят на Сергетов беше останал в преобърнатия, горящ камион.

— Бизон Три-Едно, тук Команч, край.

— Команч, тук Три-Едно. Докладвайте, край.

— Току-що гръмнахме един руски камион. Всичко е чисто. Дай газ, каубой!

Макол се разсмя. Трябваше да си напомни, че всичко това не беше някаква забавна игра. Доста танкисти си бяха навлекли големи неприятности, след като си бяха позволили да се поотпуснат малко на германска територия, а сега те бяха получили заповед да направят точно това!

„Тук вече става опасно.“

— Бизон Три-Едно, виждаме три съветски машини, които пазят хълма. Приличат на Браво-Танго-Ромео. Всички превозни средства, които минават по моста, изглежда, са камиони. Ремонтната работилница се намира на източния бряг на реката, северно от града.

При последния завой танкът намали скоростта си и Макол слезе от пътя и го подкара по поляната покрай една група дървета.

— Цел БТР, единадесет часа, две хиляди и седемстотин! Стреляй, щом се приготвиш, Ууди!

Първото от трите осемколесни превозни средства се взриви, преди екипажът му да беше разбрал, че наблизо има танк. Руснаците търсеха самолети, а не вражески танкове на четиридесет километра в тила си. Останалите два бяха унищожени само за една минута и състоящият се от четири танка взвод на Макол се спусна напред.

След три минути целият танков взвод беше на хребета. Един по един огромните танкове „Ейбрамс“ заеха позиции на хълма, който се извисяваше над останките на някакво градче. Многократните въздушни атаки и артилерийският огън бяха сравнили селището със земята. През реката имаше построени четири понтонни моста, по които преминаваха камиони, а на брега други камиони чакаха реда си.

Танковете локализираха и атакуваха първо всичко онова, което изглеждаше, че може да представлява дори и най-малка опасност за тях. Картечниците им започнаха да обстрелват камионите, докато оръдията им засипваха със снаряди ремонтната работилница за танкове, разположена в полето на север от градчето. Когато и останалата част от американската група пристигна, бойните машини на пехотата също започнаха да обстрелват камионите с леките си 25-мм оръдия. Само за петнадесет минути бяха взривени повече от сто камиона, в които горяха припаси, достатъчни за поддръжката на цяла дивизия за един ден усилени бойни действия. Но тези припаси бяха унищожени случайно. Останалата част от американския ескадрон настигаше челните части и задачата им беше да задържат този съветски комуникационен възел, докато не им бъде наредено да го напуснат. Германците вече бяха завзели Гронау и съветските части на изток от река Лайне бяха откъснати от веригата си за доставки. Два от руските понтонни мостове бяха чисти и една рота бронетранспортьори „Брадли“ M-2 премина по тях и зае позиция в източния край на града.

Иван Сергетов пропълзя до ръба на тревистия път — той не знаеше какво точно представлява ивицата трева — и се загледа в преминаващите подразделения. Стомахът му се беше свил на ледена топка. Те бяха американски, имаха численост поне един батальон и с тях нямаше камиони, а само верижни машини. Той беше запазил достатъчно самообладание и започна да брои танковете и бронетранспортьорите, които преминаваха край него със скорост, каквато преди не беше виждал. Най-впечатляващото нещо беше шумът. Задвижваните от турбини танкове M-1 не издаваха рева на танковете с дизелови двигатели. Преди да се приближат на стотина метра, човек дори не можеше да разбере, че са там, а комбинацията от слаб шум и висока скорост… Те се насочваха към Алфелд!