Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Загубата на Северна Норвегия беше елиминирала полезността на „Реално време“. Подводницата все още се намираше на предишното си място и събираше сигнални разузнавателни данни, но задачата да откриват излитащите групи съветски бомбардировачи беше прехвърлена на британски и норвежки патрулни самолети, базирани в Шотландия. Един от тях забеляза звено от три беджъра, което се отправяше на югозапад, и предаде предупреждение по радиото. Руските самолети се намираха на около седемдесет минути път от флотилията.

Постът на Толанд в CIC се намираше точно под палубата и той се вслушваше в рева на реактивните двигатели на излитащите над главата му самолети. Боб беше нервен. Той знаеше, че тактическата ситуация беше много по-различна от тази през втория ден на войната, но си спомняше също и че беше един от двамата души, които единствени бяха успели да се измъкнат живи от точно такъв отсек. В залата постъпваше буквално река от информация. Наземният радар и разузнавателните самолети предаваха всички получени от тях данни към авионосците. В небето имаше електромагнитна енергия, която беше достатъчна да изпари самолетите по време на полет. На екрана се виждаха изтребителите, които се придвижваха към постовете си. Те стигнаха до северния бряг на Исландия и започнаха да описват лениви кръгове в очакване на съветските бомбардировачи.

— Идеи, Толанд. Искам идеи! — каза тихо адмиралът.

— Ако са тръгнали срещу нас, ще ни приближат от изток. Ако са тръгнали срещу амфибиите, ще навлязат направо. Просто няма смисъл от залъгваща тактика, ако са се насочили към Стиккисхолмур.

— И аз мисля така — кимна Джейкобсен.

По палубата над главите им продължаваха да кацат щурмови самолети, които се въоръжаваха за поредната си бомбардировка. Освен очаквания материален ефект, те се надяваха също така да сломят и духа на съветските парашутисти чрез непрекъснати масирани въздушни атаки. Изтребителите на Морската пехота също бяха влезли в действие. Първоначалните резултати бяха малко по-добри от очакваните. Руснаците не бяха дислоцирали войските си върху толкова голяма площ, колкото бяха смятали американците, и известните им позиции бяха подложени на ураган от бомби и ракети.

— Звездна база, тук Ястреб-Синьо-Три. Отчитам заглушаване по пеленг нула-две-четири… още заглушители. — Данните бяха предадени директно към самолетоносача и на екрана се появиха дебели жълти петна. Останалите разузнавателни самолети бързо потвърдиха тази информация.

Началникът на въздушните операции на флотилията се усмихна леко, след което вдигна микрофона си. Частите му бяха заели местата си и това му даваше няколко възможни начина за действие.

— План Делта.

На Ястреб-Зелено-Едно летеше командирът на въздушното крило на „Индипендънс“. Той беше пилот на изтребител и предпочиташе да лети на „Томкет“ за тази мисия, но трябваше да се примири с разузнавателния самолет. Той изпрати по два изтребителя от всяка ескадрила F-14 да търсят руските заглушители. Преоборудваните Ту-16 бяха пръснати по широк фронт, за да прикриват захода на въоръжените с ракети бомбардировачи, движеха се със скорост петстотин възела и в момента се намираха на триста мили от радарните самолети. Американските изтребители се насочиха към тях с петстотин възела.

Всеки заглушител създаваше „шишарка“ матова клинообразна сянка — върху американските радарни екрани, така че те заприличваха на спици на колело. Тъй като всяка спица беше различна за различните радарни предаватели, диспечерите имаха възможност да сравняват данните, да триангулират и картографират позицията на заглушителите. Изтребителите се приближиха бързо и офицерите за радарно прехващане на задните им седалки натиснаха бутоните за включване на търсещите глави на ракетите „Феникс“ в режим „насочване по заглушител“. Вместо да разчитат за прицелване на самолетните радари, ракетите щяха да търсят емитираните от беджърите шумове.

Двадесет съветски заглушаващи самолета бяха открити и позициите им бяха нанесени върху планшета. Към тях се отправиха осемнадесет изтребителя, които прицелиха поне по две ракети по всеки.

— Делта — изпълнявайте!

Изтребителите изстреляха ракетите си по команда, когато се намираха на четиридесет мили от целите си. Времето за полет на ракетите беше едва петдесет и шест секунди. Шестнадесет от заглушителите изчезнаха от ефира. Оцелелите четири изключиха заглушителите си, когато забелязаха димните опашки на ракетите и се спуснаха надолу, последвани от изтребителите.