Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Множество радарни контакти. „Нападение Едно“ се състои от петдесет самолета, пеленг нула-нула-девет, разстояние три-шест-нула, скорост шестстотин възела, височина три-нула хиляди. „Нападение Две“… — продължи говорителят, докато на планшета се нанасяха вражеските самолети.

— Основното острие на нападението, което вероятно е съставено от Ту-16, се насочва към амфибиите. Срещу нас идват Ту-22. Те ще се опитат да стрелят по нас, вероятно отдалеч, за да примамят изтребителите ни — каза Толанд.

Джейкобсен каза няколко думи на оперативния си началник. Ястреб-Зелено-Едно щеше да контролира защитата на амфибийните части. Ястреб-Синьо-Четири от „Нимиц“ щеше да защитава авионосните групи. Изтребителите се разделиха според плана и се заловиха за работа. Толанд забеляза, че Джейкобсен оставяше контрола на въздушните действия на офицерите в контролните самолети. Началникът на противовъздушната отбрана на флотилията се намираше на борда на „Йорктаун“ и отговаряше за зенитно-ракетните кораби, които бяха поставени в пълна бойна готовност, но оставиха радарите си в режим „готовност“.

— Единственото, което ме тревожи, е, че те отново могат да опитат онзи капан с ракетите — измърмори Джейкобсен.

— Той сработи веднъж — съгласи се Толанд. — Но тогава не ги открихме на такова голямо разстояние.

Американските „Томкет“ се разделиха на звена от по четири самолета, всяко от които се управляваше чрез радар. Те също бяха информирани за капана с ракетите, който беше заблудил „Нимиц“. Изтребителите задържаха радарите си изключени, докато не стигнаха на петдесет мили от целите си, след което ги включиха и ги използваха, за да локализират целите на бордовите си телевизионни системи.

— Ястреб-Синьо-Четири — обади се един от тях. — Имам визуален контакт с „Бекфайър“. Атакувам. Край.

Планът на съветската атака предвиждаше, че американските изтребители ще се опитат да пробият линията от заглушаващи самолети на север, след което ще бъдат изненадани от появата на бомбардировачите от изток. Но заглушителите вече ги нямаше, а бомбардировачите все още не виждаха американската авионосна флотилия на радарите си и не можеха да изстрелят ракетите си само по спътникови снимки отпреди един час. Не можеха и да избягат. Свръхзвуковите Ту-22 преминаха на форсаж и активираха радарите си състезавайки се с времето, разстоянието и американските изтребители.

Символите, обозначаващи съветските бомбардировачи върху американските радарни екрани, се променяха при непрестанното включване и изключване на защитните заглушители на самолетите. Заглушаването намали ефективността на ракетите „Феникс“, но руснаците дадоха големи загуби. Бомбардировачите бяха на триста мили от целта си. Ефективният им радарен обсег беше едва сто и петдесет мили, а срещу формациите им вече се спускаха изтребители. По радиовръзките се чуваха веселите викове на американските пилоти, които атакуваха съветските бомбардировачи, и символите започнаха да изчезват от радарните екрани. Бомбардировачите се приближаваха със седемнадесет мили в минута и радарите им отчаяно търсеха американската флотилия.

— Ще пропуснем няколко — каза Толанд.

— Шест или осем — съгласи се адмиралът.

— Да речем по три ракети на всеки.

Американските F-14 вече бяха изстреляли всичките си ракети и се оттеглиха, за да отстъпят място на „Хорнетите“, които се включиха в боя със своите „Спароу“ и „Сайдуиндър“. На изтребителите не им беше лесно да се държат плътно към целите си. Високата скорост на Ту-22 им позволяваше да правят трудни завои, а изтребителите имаха твърде малко гориво. Ракетите им обаче продължиха да поразяват бомбардировачите и никакви завои и заглушители не можеха да залъжат всички ракети. Най-накрая един от съветските самолети осъществи радарен контакт с цел на повърхността и незабавно предаде координатите й. Оцелелите седем „Бекфайър“ изстреляха ракетите си и завиха на север със скорост два пъти по-висока от тази на звука. Още три бяха свалени от американските ракети, преди изтребителите да се откажат от преследването.

Отново се чу викът „вампири“ и Толанд отново изтръпна. Бяха засечени двадесет приближаващи ракети. Формацията активира заглушителите и зенитно-ракетните си системи, поставяйки два крайцера „Егида“ по оста на заплаха. Само след няколко секунди двата кораба започнаха да изстрелват ракети. Останалите кораби, които бяха въоръжени със зенитни ракети SM2, също откриха огън, оставяйки своите ракети да бъдат насочвани от компютърните системи на крайцерите „Егида“. Срещу двадесетте съветски ракети бяха изстреляни деветдесет американски. Само три успяха да преминат през баражния огън и една от тях се насочи към самолетоносач. Трите оръдия за точкова отбрана на „Америка“ проследиха съветската AS-6 и я унищожиха на хиляда фута от кораба. Останалите две ракети улучиха крайцера „Уейнрайт“ и го взривиха на четири мили от „Индипендънс“.