Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Силна въздушна активност на врага при Залцхемендорф — докладва един свързочник от ВВС.

„Там се намира 40-а танкова“ — помисли си Алексеев. Това подразделение от клас Б беше омаломощено от германците по време на тяхната възпираща атака…

— Четиридесета танкова докладва за голяма вражеска атака на техния фронт.

— Какво искат да кажат с „голяма“?

— Докладът беше изпратен от алтернативен команден пункт. Не мога да се свържа с щаба на дивизията. Заместник-командирът докладва за бригада от американски и германски танкове.

„Бригада ли? Дали пък не е още една възпираща атака?“

— Врагът атакува при Дунсен.

— Дунсен? Това е близо до Гронау. Как, по дяволите, са стигнали дотам? Потвърдете този доклад! Въздушна ли е атаката или наземна?

— 120-а мотострелкова е прехвърлила цял полк на другия бряг на Везер и той настъпва към Брьокелн. Водещите звена на 8-а танкова са пред Везер. Зенитно-ракетните единици заемат позиции за прикриване на точката на преминаване.

Генералът имаше чувството, че различни хора му четат различни части от вестник едновременно. Генерал Береговой беше на фронта и координираше трафика и определяше последните задачи за маневрата след преминаването на реката. Паша знаеше, че той беше точно където трябва, но също като преди се дразнеше, че беше далеч от мястото на боя, и даваше заповеди като някакъв партиен функционер, а не като истински боен командир. Артилерията на настъпващите дивизии беше изнесена далеч пред тях, за да защитава пробива от контраатака. „Тилът ми е дяволски оголен…“

— Другарю генерал, атаката при Дунсен се състои от вражески танкови и моторизирани войски със силна тактическа въздушна поддръжка. Полковият командир при Дунсен смята, че си има работа с цяла бригада.

„Една бригада при Дунсен, втора бригада при Залцхемендорф? Това са командири на поделения клас Б. Те нямат достатъчно практика и опит. Ако бяха наистина добри офицери, щяха да командват поделения клас А, вместо да се правят на пъдари на запасняците.“

— Вражески сухопътни части при Бремке, силата им е неизвестна.

„Това е само на петнадесет километра оттук!“ Алексеев взе няколко карти. В командния БТР нямаше достатъчно място и той излезе навън и ги разгърна върху земята. Началникът на разузнаването му стоеше до шефа си.

— Какво, по дяволите, става тук? — Ръката му се придвижи по картата. — Това е атака по фронт от двадесет километра.

— Новата вражеска дивизия не би трябвало да е пристигнала все още, а разузнавателният отдел на бойния театър твърди, че тя ще бъде разбита на части за подсилване на слаби точки по целия северен фронт.

— Щабквартирата във Фьолцихаузен докладва за силна въздушна атака и изчезна от ефира!

Сякаш в потвърждение на последния доклад, на север откъм Бремке се чу силна експлозия; там бяха основните складове за гориво и боеприпаси на 24-а танкова дивизия. Внезапно ниско над хоризонта започнаха да изникват самолети. Подвижният команден пункт се намираше в една гора пред градчето Хунзен. Градът беше напуснат от почти всичките си жители и радиопредавателите на частта бяха разположени там. Досега натовските самолети бяха показали нежелание да обстрелват граждански сгради, освен ако наистина не им се налагаше…

Не и днес. Четири тактически изтребителя хвърлиха запалителни бомби и изравниха със земята центъра на града, където бяха разположени радиопредавателите.

— Незабавно включете Резерва Едно — заповяда Алексеев.

Над главата му прелетяха още самолети и се насочиха на югозапад към магистрала 240, където поделенията от клас А се придвижваха към Рюле. Генералът намери един изправен предавател и се обади на Главком-запад в Стендал.

— На югоизток от Спринге тече голяма вражеска атака. Според мен ни атакуват поне две дивизии.

— Това е невъзможно, Паша — те нямат две резервни дивизии!

— Получих доклади за сухопътни части на врага при Бремке, Залцхемендорф и Дунсен. Според мен десният ми фланг е застрашен и трябва да прехвърля частите си към него, за да го защитя. Моля за разрешение да прекратя атаката срещу Рюле, за да се справя с тази заплаха.

— Молбата се отхвърля.

— Другарю генерал, аз съм командващият на фронта. Можем да овладеем ситуацията, ако ми бъде дадена властта да се справя както сметна за добре.

— Генерал Алексеев, вашата цел е Рур. Ако не сте способен да изпълните задачата си, ще намеря командир, който може да го направи.