Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Света Богородице! — прошепна Андреев. Оранжевата светкавица скри за миг кораба от погледа му. Някой вляво от генерала извика вероятно защото беше помислил, че някой от снарядите на съветската артилерия беше улучил целта си. Андреев обаче не можеше да бъде заблуден. Артилеристите му бяха загубили практика и още не бяха локализирали точно целта си. Той вдигна полевия си бинокъл и го насочи към намиращата се на четири километра от щаба оръдейна батарея.

— Незабавно преместете тази батарея!

— Свалете двеста и огън!

Оръдията вече бяха започнали тридесетсекундния си цикъл на презареждане. Инертният газ изхвърляше остатъците от копринените торбички с метателен експлозив през дулата, за да бъдат почистени нарезите, след което затворите на оръдията се отваряха и рампите за презареждане се разгъваха. Нарезите биваха проверявани за опасни остатъци, след което асансьорите от складовете за муниции се издигаха до ръба на рампите и снарядите биваха натъпквани в дулата. Тежките торби с експлозив биваха пускани върху рампите и натъпквани зад снарядите. Рампите се вдигаха, затворите се затваряха по хидравличен път и оръдията се издигаха. Разчетите по оръдейните кули преместваха магазините за зареждане и поставяха ръце върху антифоните на ушите си. В залата за управление на огъня се натискаха съответните бутони и затворите отново отскачаха назад. След това младите матроси започваха отново цикъла, изпълнявайки същите операции, които дядовците им бяха изпълнявали преди четиридесет години.

Андреев излезе навън и се загледа по посока на батареята си, обзет от някакво мрачно обаяние. Той чуваше наподобяващия разкъсване на чаршафи звук, който предизвестяваше пристигането на огромните снаряди. Камионите на батареята вече спираха до оръдията, когато разчетите изстреляха последните си снаряди и започнаха трескаво да подготвят преместването на оръдията си. Батареята разполагаше с шест 152-мм оръдия и множество камиони за превозване на разчетите и мунициите. Появи се завеса от прах и камъни, след която се чуха три вторични експлозии. Последваха още четири залпа; „Ню Джърси“ също се беше включил в обстрела.

— Какво е това? — Един лейтенант посочи към някаква точка в небето.

Началникът на артилерията откъсна очи от онова, което допреди малко беше представлявало една трета от тежките му оръдия, и разпозна самолета с дистанционно управление.

— Мога да го сваля.

— Не! — извика Андреев. — Да не искате да им покажете местоположението на последните ни зенитно-ракетни установки? — По време на службата си в Афганистан генералът се беше изправял срещу минохвъргачен и ракетен огън, но за първи път го обстрелваха с тежки оръдия.

— Останалите ми батареи са маскирани.

— Искам да подготвите поне три резервни позиции за всяко оръдие, с което разполагате, като всички позиции бъдат напълно маскирани. — Генералът се върна в сградата. Той беше уверен, че американците нямаше да си позволят да обстрелват град Кефлавик, поне не засега. В картографската зала имаше едромащабни карти на цялото западно крайбрежие на Исландия. Офицерите от разузнаването вече поставяха върху картата флагчета, с които обозначаваха предполагаемите позиции на американските части.

— С какво разполагаме на река Хвита? — обърна се Андреев към оперативния си офицер.

— Един батальон. Десет БМД; останалите превозни средства са камиони и реквизирани цивилни машини. Батальонът има минохвъргачки, противотанкови ракети и ръчни ракетомети. Задачата им е да пазят моста на магистралата над Богарнес.

— Американците вече са се настанили над тях на този хълм. Какви самолети са забелязани?

— Американците разполагат с няколко самолетоносача на разстояние, което им позволява да ни нанасят удари по въздуха. На всеки авионосец има по двадесет и четири изтребителя и тридесет и четири щурмови самолета. Ако са свалили на брега и цяла дивизия морски пехотинци, срещу нас са изправени значителен брой хеликоптери, както и самолети „Хариър“ с неподвижни криле. Те могат да излитат както от амфибийните си авиационни кораби, така и от наземни бази, създадени за тази цел — нещо, което при наличието на подходящите материали може да бъде направено в рамките на четири до шест часа. Една дивизия на Морската пехота превъзхожда броя на хората ни двукратно, разполага с един тежък танков батальон, има превъзходство в артилерийски единици, но не разполага с толкова много минохвъргачки. Това, което ме тревожи, е тяхната подвижност. Те могат буквално да танцуват около нас, като използват хеликоптерите и десантните си лодки, за да преместват войниците си където си поискат…