Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Хидролокаторното до командния център! — Дани вдигна глава.

— Командният център, слушам — отговори старпомът.

— „Провидънс“ увеличи скоростта си, сър. Според мен се движи с десет възела.

— Много добре.

— Колко спах? — попита капитанът.

— Около час и половина. Не бяхте спали отдавна, сър, а и не хъркахте чак толкова силно, че да пречите на някого. Като се изключат нашите приятели, на хидролокатора все още няма нищо.

Маккафърти стана и се протегна. „Това не е достатъчно. Умората е твърде голяма. Ако продължим още малко така, аз ще бъда по-опасен за собствения си екипаж, отколкото за руснаците.“

— Разстояние до леда?

— Около дванадесет хиляди ярда.

Дани отиде до картата и се вгледа в нея. „Провидънс“ ги беше настигнала и сега се движеше редом с тях. Това не му харесваше.

— Увеличете скоростта на дванадесет възела и минете вдясно до нула-четири-пет. Нашият приятел става твърде нетърпелив.

— Прав сте — отвърна старпомът, след като вече беше дал необходимите заповеди. — Но кой може да го вини за това?

— Аз мога. Какво значение имат още пет минути след цялото време, което беше необходимо да стигнем дотук?

— Хидролокаторното до капитана, имаме възможен контакт на пеленг нула-шест-три. Звучи като машинни шумове, но са много слаби. Сега затихва. Отчитам фонови шумове, които го заглушават.

— Да намалим ли? — попита старпомът. Капитанът поклати глава.

— Две трети напред. — „Чикаго“ ускори до осемнадесет възела. Маккафърти се беше втренчил в картата. Там имаше нещо важно, което му убягваше. Подводницата все още беше на дълбочина хиляда фута. Опашката на „Провидънс“ все още работеше, но тя се движеше твърде близо до повърхността, а това влошаваше работата на хидролокатора й. Дали и „Бостън“ се движеше близо до повърхността? Старшините от разчета за следене и управление на огъня преместваха позициите на двете американски подводници в съответствие с известните данни за курса и скоростта на всяка от тях. „Чикаго“ бързо смаляваше разстоянието и след половин час се намираше встрани от левия борд на „Провидънс“. Маккафърти нареди скоростта отново да бъде намалена на шест възела. Подводницата забави хода си, при което шумовете от външния поток изчезнаха и хидролокаторите й отново започнаха да работят с пълния си капацитет.

— Хидроакустичен контакт по пеленг нула-девет-пет!

Картографският разчет прекара една линия през картата. Тя се пресече с линията на предишния пеленг… почти в средата между „Бостън“ и „Провидънс“! Маккафърти се наведе, за да провери дълбочината на това място — хиляда и деветстотин фута. Твърде дълбоко за подводница от клас 688…

… но не твърде дълбоко за една „Алфа“.

— Мамка му!

Той не можеше да стреля по контакта. Пеленгът към целта минаваше твърде близо до „Провидънс“. Ако контролните кабели на торпедото се скъсаха, рибата щеше да се включи на автоматично управление и нямаше да знае коя подводница е вражеска и коя не е.

— Хидролокаторното, минете на активен режим, янки търсене по пеленг нула-девет-пет!

За включването на системата бяха необходими няколко секунди. След това плътният басов звук на хидролокатора разтърси дълбините на океана. По този начин Маккафърти искаше да предупреди другарите си, но щеше да предупреди и съветската подводница.

— Хидролокаторното до капитана, отчитам корпусни шумове и увеличени машинни шумове по пеленг нула-девет-пет. Целта все още не се вижда на екрана.

— Хайде, Тод! — не се въздържа капитанът.

— Сигнали, сигнали! „Бостън“ току-що увеличи мощността си, ето я и „Провидънс“. Торпеда във водата, пеленг нула-девет-пет! Множество торпеда във водата по нула-девет-пет!

— Пълен напред! — Маккафърти погледна планшета. Алфата се намираше в опасна близост до двете американски подводници, при това зад тях, а „Провидънс“ не можеше да бяга, не можеше да се потапя, не можеше да направи абсолютно нищо! Единственото, което Дани беше в състояние да направи, беше да наблюдава как неговият разчет за управление на огъня подготвя две торпеда. Съветската подводница беше изстреляла четири риби, по две срещу всяка американска лодка. „Бостън“ промени курса си на запад; същото направи и „Провидънс“. Маккафърти и старпомът отидоха в хидролокаторния отсек.

Капитанът гледаше как контактните линии се извиват наляво и надясно през екрана. Дебелите линии показваха подводниците; по-тънките и по-ярки линии означаваха четирите торпеда. Двете изстреляни срещу „Провидънс“ риби бързо скъсяваха разстоянието между себе си и целта. Повредената подводница се движеше с двадесет възела и издаваше шум като стар камион. Ясно беше, че за нея нямаше никакво спасение. На екрана се появиха три шумови генератора, но торпедата не им обърнаха внимание. Линиите на екрана се сляха в една ярка точка.