Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Заредено!

— Отвори външната врата. — Старшината на пулта за управление на торпедото натисна съответния бутон и изчака лампичката да промени цвета си.

— Външната врата е отворена, сър.

— Сравнете пеленгите и стреляйте! — Седемхилядитонният корпус на „Чикаго“ потрепери при пуска на торпедото.

— Първи изстрелян, сър.

Маккафърти даде заповеди за променяне на курса и дълбочината и увеличаване на скоростта до десет възела.

„Поредното упражнение в търпение. Кога ли руснакът ще чуе приближаващата го риба?“ Това торпедо се движеше на малка дълбочина и Маккафърти се надяваше, че шумовете от двигателя му щяха да бъдат заглушени от шумовете на повърхността. „Каква е прецизността на хидролокатора на «Виктор»?“, чудеше се той.

— Една минута. — Оръжейният офицер държеше хронометър. Със заложената скорост торпедото „Марк-48“ изминаваше хиляда и триста ярда в минута. До целта оставаха около десет минути. На Маккафърти му се струваше, че е зрител на някакъв перверзен спорт. Само че те не се опитваха да отбележат точки. — Три минути. Седем минути до целта.

„Чикаго“ изравни на хиляда фута и капитанът нареди скоростта да бъде намалена на шест възела. Той вече имаше заредени решения за останалите две цели, но трябваше да изчака.

— Пет минути. До целта остават пет минути.

— Хидролокаторното до капитана, цел „Сиера-2“ току-що увеличи мощността си. Чувам кавитационни шумове, оборотите на витлото показват скорост от двадесет възела и се увеличава.

— Включете рибата на пълна скорост — заповяда Маккафърти. Торпедото ускори до четиридесет и осем възела и започна да изминава по хиляда и шестстотин ярда в минута.

— Целта завива на изток, оборотите на витлото й дават тридесет и един възела. Чувам странен сигнал откъм кърмата на целта, сър. Пеленгът на целта вече е три-пет-осем. Новият сигнал е на три-пет-шест.

— Шумов генератор?

— Не звучи така. Това е нещо различно и звучи особено… не е никси, но е нещо от този род, сър. Целта продължава да завива, сър, пеленгът й вече е три-пет-седем. Според мен минава на реверсивен курс.

— Изкачване на двеста фута — каза капитанът.

— Какво прави тоя, по дяволите? — каза старпомът, докато подводницата отново се издигаше към повърхността.

— Сър, новият сигнал маскира целта — обяви хидроакустикът.

— Рибата е в активен режим, сър.

— Ако е пуснал примамка, значи я е сложил между себе си и рибата — каза тихо Маккафърти. — Управление на огъня, искам още една риба срещу цел „Сиера-2“ и промяна в решението за „Сиера-1“.

Новите разстояния и пеленги бяха вкарани в компютъра.

— Решение за цел „Сиера-2“ с трети апарат и за цел „Сиера-1“ с втори. — Подводницата премина триста фута.

— Сравнете пеленгите и стреляйте. — Маккафърти издаде заповедта тихо, след което отново нареди потапяне. — Онзи купол на подводниците от клас „Виктор-III“, за който си мислехме, че е гнездо за буксирен хидролокатор — дали пък не е примамка като нашата никси? — „Ние не ги използваме в подводниците си — помисли си капитанът — но Иван прави всичко по свой начин.“

— Рибата все пак може да мине през него.

— Руснакът обаче не смята така. Той си мисли, че примамката му ще свърши работа, след което той ще може да завие на фона на шумовете от експлозията и да стреля по нас. — Маккафърти се приближи до планшета. Едното от току-що изстреляните торпеда се движеше към цел, която вероятно също беше от клас „Виктор“. Втората цел вече маневрираше на изток. Същото правеше и алфата. Очевидният тактически ход беше следният — напускане на опасната зона, завой и започване на собствено преследване. Докато двете съветски подводници завиваха, техните хидролокатори щяха да бъдат неефикасни по маршрута на приближаващото торпедо. От хидролокаторното се обадиха отново.

— Капитане, имам експлозия по пеленг три-четири-пет. Изгубихме контакта с цел „Сиера-2“. Не знам дали рибата я е улучила или не. Другите две риби, изглежда, работят нормално.

— Търпение — измърмори капитанът.

— Хидролокаторното до капитана, отчитаме хвърлени при кърмата хидроакустични буйове. — Пеленгите бяха нанесени на планшета. Новите буйове бяха част от линията север-юг, разположена на две мили от „Чикаго“.

— Някоя от тези лодки е изпратила съобщение на приятелите си — предположи старпомът.

— Добро предположение. Тази тактика на съвместни действия може да ни създаде големи проблеми, ако се научат как да я изпълняват правилно.