Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„По този начин ловим руснаците ние“ — помисли си Маккафърти. „Те не могат да чуят нашите пасивни хидроакустични буйове и изобщо не знаят дали ги следим или не.“ Капитанът се облегна на перилата, които заобикаляха постамента на перископа. „Добрата новина е, че е адски трудно да бъдем чути. Иван може да е уловил някакъв слаб сигнал, но може и да не е. По-вероятно е да не е. Ако ни бяха чули със сигурност, сега във водата зад нас щеше да има торпедо.“

— Пеленгите на двата предни контакта се стабилизират.

В открито море те щяха да имат термопласт, който можеха да използват, но тук такъв липсваше. Комбинацията от сравнително малка дълбочина и бушуващата над повърхността буря елиминираше всички шансове за наличие на пласт. „Добри новини и лоши новини“ — помисли си Маккафърти.

— Хидролокаторното до капитана, нов контакт, пеленг две-осем-шест, вероятна подводница. Опитвам се да преброя оборотите на витлото.

— Минете вляво до три-четири-осем. Остави! — Маккафърти промени решението си. По-добре щеше да бъде да действа предпазливо, вместо да се прави на храбрец. — Минете вдясно до нула-едно-пет. — След това капитанът нареди подводницата да се потопи на хиляда фута. Колкото по-далеч от повърхността останеше, толкова по-добри щяха да бъдат хидроакустичните условия. Ако руснаците се намираха близо до повърхността, за да поддържат връзка със самолетите си, работата на техните хидролокатори щеше да бъде влошена. Той беше длъжен да изиграе всичките си карти, преди да влезе в бой. Но какво щеше да стане, ако…

Дани беше изправен пред възможността един или повече от контактите да бяха приятелски подводници. Ами ако „Скиптър“ и „Сюпърб“ бяха получили нови заповеди поради повреждането на „Провидънс“? Новият контакт по две-осем-шест също можеше да се окаже приятелски.

„По дяволите!“ Това не беше предвидено. Британците бяха казали, че ще си тръгнат веднага щом подводниците стигнат до леда и че имали друга работа, но колко пъти самият той беше получавал промяна в заповедите си.

„Хайде, Дани! Ти си капитанът, ти би трябвало да знаеш как да постъпиш… дори и когато не знаеш.“

Единственото нещо, което можеше да направи, беше да се опита да определи разстоянието и да идентифицира тези контакти. Хидроакустикът поработи върху трите контакта още десет минути.

— И трите са едновитлови лодки — обяви най-накрая старшината.

Маккафърти направи гримаса. Тази информация му казваше повече за това какви не бяха подводниците, отколкото за това какви бяха. Всички британски подводници бяха едновитлови. Но такива бяха и съветските подводници от клас „Виктор“ и „Алфа“.

— Машинни сигнатури?

— Всички се движат на твърде малка мощност, шкипер. Нямам достатъчно данни за класификация. Отчитам шумове от пара и при трите, което ги прави атомни, но ако погледнете тук, ще видите, че просто сигналът е твърде слаб, за да направя нещо повече. Съжалявам, сър, нищо не мога да направя.

Дани знаеше, че колкото по на изток се придвижваше, толкова по-слаб щеше да става сигналът от хидролокатора му. Той заповяда завой към обратен курс и „Чикаго“ се насочи на югозапад.

Поне разполагаше с разстоянието. Северните цели се намираха съответно на единадесет и тринадесет мили от неговата подводница. Западната беше на девет мили. Всичките бяха в обсега на торпедата му.

— Хидролокаторното до капитана, имаме експлозия по пеленг едно-девет-осем… нещо друго, вероятно торпедо на две-нула-пет, много слаб сигнал, затихва и пак се появява. Няма нищо друго в този сектор, сър. Може би някакви шумове от разчупване на едно-девет-осем. Съжалявам, сър, но сигналите са много слаби. Единственото нещо, за което съм сигурен, е експлозията. — Капитанът се върна в хидролокаторния отсек.

— Добре, старши. Ако беше толкова лесно, нямаше да имам нужда от теб. — Маккафърти се вгледа в екрана. Торпедото все още се движеше, като променяше леко пеленга си. То не представляваше заплаха за „Чикаго“ — Концентрирай се върху трите контакта на подводници.

— Слушам, капитане.

„След всички учения досега би трябвало да съм се научил да бъда търпелив.“

„Чикаго“ продължи да се движи на югозапад. Сега Маккафърти дебнеше западната си цел. Той смяташе, че е най-вероятно тя да бъде вражеска. Разстоянието до целта намаля на осем мили, след това на седем.

— Капитане, класифицирам целта на две-осем-нула като клас „Алфа“!

— Сигурен ли си?

— Тъй вярно, сър. Реакторът е от типа на клас „Алфа“. Чувам го много ясно.