Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Маккафърти отиде в хидролокаторния отсек.

— Покажи ми го.

— Ето тук, шкипер. — Старшината почука върху екрана. — Все още не мога да ви дам оборотите на витлото, сигналът е твърде слаб за точни изводи. Е, прилича ми на атомна лодка — позволи си да предположи все пак хидроакустикът.

— Извади модела си.

Старшината натисна един бутон и на един вторичен екран се появи прогнозното разстояние, което компютърът беше определил въз основа на данните за водните условия. Хидроакустичното разстояние по пряка линия беше малко повече от тридесет хиляди ярда. Водата все още не беше достатъчно дълбока за конвергентни зони, а и те вече започваха да отчитат нискочестотни фонови шумове от ледения блок. Последните щяха да намалят способността им да определят хидроакустичните контакти по същия начин, по който ярката слънчева светлина намалява очевидния интензитет на електрическа крушка.

— Отчитам слаба промяна в пеленга. Отляво надясно, пеленгът към делта вече е три-четири-две… затихва малко. Какво е това? — Старшината гледаше към една неясна линия, която току-що се беше появила в дъното на екрана. — Вероятен нов контакт по пеленг нула-нула-четири. Линията избледня и изчезна за две минути, след което отново се появи по пеленг нула-нула-шест.

Маккафърти обмисли дали да не обяви обща тревога. От една страна, много скоро можеше да му се наложи да атакува цел… но вероятно нямаше да му се наложи. Нямаше ли да бъде по-добре да даде на екипажа още няколко минути почивка? Той реши да изчака.

— Затвърждава се. Вече имаме два възможни контакта с подводници, пеленги три-четири-нула и нула-нула-четири.

Маккафърти се върна в залата за управление и заповяда завой на изток, при което буксирният му хидролокатор щеше да се насочи към новите цели и щеше да му даде кръстосани пеленги, въз основа на които можеше да изчисли разстоянието. Получените данни надхвърлиха очакванията му.

— „Бостън“ маневрира на запад, сър. Не засичам нищо в тази посока, но тя със сигурност се насочва на запад.

— Обявете обща тревога — заповяда капитанът.

Капитанът знаеше, че това е най-лошият начин да събуди хората си от така необходимия им сън. Мъжете по койките в цялата подводница моментално се събудиха, скочиха и се затичаха към бойните си постове, където смениха вахтените, които пък се затичаха към своите бойни постове.

— Всички постове готови за бой, сър.

Пак се започваше. Капитанът стоеше над планшета и обмисляше тактическата ситуация. По курса му към ледения блок имаше две възможни вражески подводници. Щом „Бостън“ маневрираше, значи и Симс също беше засякъл нещо, може би на запад, може би откъм кърмата. Само за двадесет минути хладнокръвната увереност на Маккафърти се беше изпарила и той отново се беше превърнал в параноик. Какво правеха? Защо двете подводници се намираха почти точно пред него?

— Изкачване на перископна дълбочина. — „Чикаго“ бавно се издигна от крейсерската си дълбочина от седемстотин фута. Изкачването продължи пет минути. — Вдигнете ESM.

Хидравличните двигатели издигнаха тънката мачта и тя започна да предава данни към електронния техник.

— Отчитам три самолетни радара в J-обхвата, шкипер. — Техникът прочете пеленгите. „Или «Беър», или «Мей»“ — помисли си капитанът.

— Да се огледаме. Вдигни перископа. — Наложи се да остави целия уред да излезе над водата, за да може да вижда над вълните. — Така, виждам един „Мей“ на едно-седем-едно, ниско над хоризонта, насочва се на запад — хвърля хидроакустични буйове! Свали перископа. Хидроакустикът, имаш ли нещо на юг?

— Нищо с изключение на двата приятелски контакта. „Бостън“ затихва, сър.

— Потапяне на шестстотин. — „Руснаците би трябвало да разчитат почти изключително само на активни хидроакустични буйове, по дяволите.“ Когато подводницата достигна указаната дълбочина, Дани нареди завой на север и намали скоростта до пет възела. „Значи сега се опитват да ни следят пасивно. Трябва да са получили някаква индикация отнякъде… а може би не са.“ Пасивното хидроакустично следене беше много трудно от техническа гледна точка и дори със сложната апаратура за обработка на сигнали в западните флоти се получаваха твърде много фалшиви контакти… „От друга страна, ние доста ясно им показахме курса си. Те могат да запълнят целия сектор. Защо не опитахме нещо по-различно? Но какво?“ Единственият алтернативен път на север беше още по-тесен от настоящия. Западният маршрут между Мечия остров и норвежкия Северен нос беше по-широк, но половината от Съветския Северен флот го беше преградил. Дани се запита дали „Питсбърг“ и останалите подводници от ударната група бяха успели да се измъкнат благополучно. Вероятно бяха успели. Те би трябвало да се движат по-бързо от Иван. „За разлика от нас.“