Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Трима срещу един, а при това те вече са предупредени“. Дани сви рамене. „Поне знам с какво си имам работа.“ Хидроакустикът докладва за още един контакт на юг. „Трябва да е «Бостън» — помисли си Маккафърти. — Ако не беше, «Провидънс» щеше да направи нещо.“ Той заповяда „Чикаго“ да поеме курс на юг. Щом му се налагаше да си пробие път през три подводници, щеше да има нужда от помощ. Един час по-късно той се срещна с „Бостън“.

— Чух някаква „Алфа“.

— Не я улучихме. Вие по какво стреляхте?

— Имаше две витла и вече го няма — отвърна Симс. Хидрофоните бяха включени на много малка мощност.

— На около четиринадесет мили пред нас има три лодки. Едната е тази „Алфа“. Не знам какви са останалите. — Маккафърти изложи набързо плана си. Подводниците трябваше да продължат да се движат на север, на разстояние десет мили една от друга, и щяха да се опитат да атакуват целите по фланговете им. Дори ако не ги улучеха, „Провидънс“ щеше да успее да се промъкне по средата, когато руснаците се разделяха, за да преследват нападателите си. Симс одобри плана и лодките отново се разделиха.

Дани забеляза, че до леда все още оставаха шестнадесет часа. Над повърхността вероятно все още летяха съветски патрулни самолети. Той беше изгубил едно торпедо — „Не — каза си той, — това беше една добре планирана атака.“ Просто атаката се беше оказала неуспешна, но такива неща се случваха понякога.

На североизток от него се появи нова редица буйове — този път активни. На него му се прииска руснаците да си изберат една тактика и да се придържат към нея. По дяволите, та той искаше само да се махне оттук! Разбира се, беше изстрелял ракети по тяхната родина и те вероятно все още му бяха ядосани за това. Дани все още не знаеше дали мисията се беше оказала успешна или не. Той си нареди да спре да отвлича вниманието си с такива мисли. И без това си имаше достатъчно неприятности.

„Чикаго“ тръгна на северозапад. При това пеленгите към хидролокаторните й контакти се изместиха надясно, алфата беше все още някъде тук и машинните й шумове ту изчезваха, ту отново се появяваха. Технически беше възможно да стреля повторно по нея, но той току-що беше видял, че скоростта и маневреността на съветската подводница бяха достатъчно големи, за да й позволят да се изплъзне от торпедо „Марк-48“. Дани се зачуди какво ли беше направил руският капитан. Учудващото беше, че руснакът не беше изстрелял свое торпедо по пеленга на приближаващата риба. Какво означаваше това? Ответният огън беше американска тактика и би трябвало да бъде и съветска. Дали пък той не се беше въздържал от стрелба, защото знаеше, че в сектора има приятелски лодки? Маккафърти регистрира този факт в подсъзнанието си като още един от случаите, в които руснаците не действаха според очакванията.

Курсът на северозапад значително скъси разстоянието до единия контакт, алфата и вторият непознат маневрираха на изток, като поддържаха дистанция от повече от десет мили помежду си. Дани застана над планшета. За най-близкия контакт вече беше заредено огнево решение. Разстоянието до контакта беше намаляло до осем мили. Маккафърти отново отиде в хидролокаторния отсек.

— Какво можеш да ми кажеш за този?

— Започва да ми прилича на реактор от Тип-2, новата модификация. Може да е „Виктор-III“. Дайте ми още няколко минути и ще ви кажа със сигурност, сър. Колкото повече го приближаваме, толкова по-ясно го чувам.

— Мощност?

— Доста ниска, сър. Преди десет минути си мислех, че ще мога да преброя оборотите на витлото му, но не се получи. Вероятно просто дрейфува.

Маккафърти се облегна на вертикалната преграда, която разделяше отсека от чудовищния компютър, който се използваше за обработка на сигналите. Линията върху каскадния екран, която показваше уникалния честотен модел на машините на „Виктор-III“, беше мъглива, но се стесняваше. Три минути по-късно тя представляваше доста контрастен вертикален светлинен лъч.

— Капитане, сега мога да нарека цел „Сиера-2“ съветска подводница клас „Виктор-III“.

Маккафърти се върна в залата за управление.

— Разстояние до цел „Сиера-2“?

— Четиринадесет хиляди и петстотин ярда, сър.

— Решението е заредено, сър — докладва оръжейният офицер. — Готови за стрелба с първи апарат. Първи апарат е наводнен, външната врата е затворена.

— Десет градуса дясно на борд — каза Маккафърти. „Чикаго“ се обърна така, че да открие приготвеното си за стрелба торпедо. Капитанът погледна дълбокомера: двеста фута. След изстрела щеше да завие бързо на изток и да се потопи на хиляда фута. Подводницата се обърна бавно със скорост шест възела; пеленгът към целта беше три-пет-едно, а централните торпедни апарати на „Чикаго“ бяха насочени малко встрани от централната линия на подводницата. — Решение?