Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Отново имам контакт със „Сиера-2“, сър. Отчитам машинни сигнали от Тип-2 по три-четири-девет. Целта „Сиера-2“ променя дълбочината си.

Оръжейният офицер даде команда едно от торпедата да завие наляво с няколко градуса. Маккафърти взе една химикалка и започна да я дъвче.

— Добре, хидролокаторът му вероятно е малко объркан. Обзалагам се, че се опитва да вдигне антената си, за да каже на приятелите си откъде сме стреляли. Две трети напред.

— Торпеда във водата, пеленг нула-три-едно!

— Имаме ли нещо друго по този пеленг?

— Не, сър, не отчитам нищо друго.

Маккафърти погледна планшета. Тактиката му се оказваше успешна. Той беше успял да подкара руснаците на изток към Тод Симс и „Бостън“!

— Хидролокаторното до капитана, торпедо откъм кърмата, пеленг две-осем-шест!

— Потапяне на хиляда и двеста фута — реагира моментално капитанът. — Пълен дясно на борд, нов курс едно-шест-пет. Нашият приятел „Виктор“ е успял да се свърже с приятелите си в самолетите.

— Изгубихме кабелите и на двете риби, сър — докладва оръжейникът.

— Приблизително разстояние до „Сиера-2“?

— Рибата би трябвало да се намира на около шест хиляди ярда от целта; програмирана е да започне активно търсене след една минута.

— Този път господин Виктор направи грешка. Трябваше да си покрие гърба, преди да се изкачи за радиовръзка. Хидролокаторното, каква е позицията на торпедото при кърмата?

— Пеленгът му се променя — сър, от увеличените шумове губя прецизност. Последният пеленг към съветската риба беше две-седем-осем.

— Една трета напред! — Маккафърти отново намали скоростта на подводницата си. След две минути той разбра, че пуснатото от самолета торпедо се намираше далеч зад него и че втората изстреляна от „Чикаго“ риба приближаваше целта си.

Сега екранът на хидролокатора показваше пълен хаос. Цел „Сиера-2“ беше забелязала приближаващата я риба късно, но сега се отдалечаваше от нея с пълна скорост. Изстреляното по втората съветска подводница все още се движеше, но целта маневрираше, за да избегне втора риба, изстреляна от „Бостън“. Алфата се движеше на север с пълна скорост, преследвана от едно „Марк-48“. Още две съветски торпеда бяха хвърлени във водата на изток, вероятно срещу „Бостън“, но хидролокаторът на „Чикаго“ не засичаше лодката на Симс. В сектора имаше пет подводници, като четири от тях бяха преследвани от интелигентни оръжия.

— Сър, цел „Сиера-2“ пусна втора примамка. „Сиера-1“ направи същото. Нашата риба облъчва Сиера-2. Нечия риба облъчва Сиера-1, а едно от руските торпеда облъчва по нула-три-пет — сър, имам експлозия по пеленг три-три-девет.

„Татко искаше да стана счетоводител — помисли си Маккафърти. — Може би тогава щях да се науча да се оправям с тези проклети цифри.“ Той отиде до планшета.

Нанесените върху хартията данни също не бяха много ясни. Линиите, които обозначаваха хидроакустичните контакти и движещите се торпеда, приличаха на електрическа жица, хвърлена по произволен начин върху картата.

— Капитане, чувам много силни машинни шумове по пеленг три-три-девет. Звучи като нещо счупено, сър, има много металически шумове. Сега чувам и шум от въздух, той изпуска резервоарите си. Все още не регистрирам шумове от пречупване.

— Пълен ляво на борд, нов курс нула-едно-нула.

— Няма ли да убием нашия „Виктор“?

— Ще се задоволя и с едно парченце от него, стига така да се отървем от него. Ще отчетем това попадение като повреда. Какво става с другите двама?

— Рибата след „Сиера-1“ облъчва, тази на „Бостън“ също — предполагам, че е на „Бостън“.

Прекратяването на объркването трая десет минути. Втората цел постави двете торпеда зад кърмата си и започна да бяга на северозапад. По пътя на „Чикаго“ се появиха още редици от буйове. На запад беше открито още едно торпедо, но на „Чикаго“ не знаеха по какво беше изстреляно то, а само, че беше твърде далеч, за да представлява опасност за тях. Торпедото, което бяха изстреляли по втората „Виктор“, се опитваше да настигне целта си, която бягаше пред него на максимална скорост, а в противоположната посока имаше още едно торпедо. Вероятно „Бостън“ също беше стрелял по алфата, но съветската подводница бягаше със скорост почти толкова голяма, колкото и тази на торпедото. Маккафърти възстанови контакта с „Провидънс“ и продължи на север. Хаосът работеше в негова полза и той се възползваше от него в максимална степен. Дани се надяваше, че „Бостън“ ще успее да избяга от торпедата, които бяха изстреляни по нея, но той не можеше да направи нищо по въпроса.