Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Улучиха я, сър — каза тихо старшият хидроакустик.

„Бостън“ имаше по-голям шанс да оцелее. Симс вече водеше лодката си с пълна скорост, а торпедата бяха на по-малко от хиляда ярда зад него. Той също пусна шумови генератори и извърши серия от резки промени в дълбочината и скоростта си. Едно от торпедата се обърка, спусна се след единия шумов генератор и се взриви в дъното. Другото захвана „Бостън“ и бавно започна да скъсява разстоянието. На екрана се появи още едно ярко петно и това беше всичко.

— Янки търсене на алфата — каза Маккафърти. Гласът му беше пресипнал от ярост. Корпусът на подводницата завибрира от мощните пулсации.

— Пеленг едно-нула-девет, разстояние тринадесет хиляди.

— Заредено!

— Сравнете и стреляйте!

Руснакът не изчака да чуе приближаващите торпеда. Капитанът на съветската подводница знаеше, че в зоната има и трета подводница, която току-що го беше облъчила. Той премина на максимална скорост и зави на изток. Оръжейният офицер на „Чикаго“ се опита да премести торпедата по пресечен курс, но тяхната скорост беше едва с пет възела по-голяма от тази на „Алфа“ и сметката беше проста: горивото на рибите щеше да свърши на две хиляди ярда от целта им. На Маккафърти вече не му пукаше. Той също заповяда преминаване на пълна скорост и продължи да гони съветската подводница половин час, като намали скоростта до пет възела три минути преди взривяването на торпедата. Фоновият шум изчезна от екрана на хидролокатора точно навреме, за да им позволи да чуят как съветската подводница спокойно намалява скоростта си.

— Добре, ще опитаме отново. — Намираха се само на три мили от леда и „Чикаго“ беше тиха. „Алфа“ зави на запад и следящият разчет на Дани събра данните, необходими за изчисляването на разстоянието. Завоят на запад беше грешка. Капитанът на съветската подводница очевидно очакваше, че „Чикаго“ ще се насочи към безопасните води на ледения блок.

— Хидролокаторното до капитана. Нов контакт, пеленг нула-нула-три.

„Това пък какво е? Още един руски капан?“

— Искам информация!

— Сигналът е много слаб, но пеленгът се промени на нула-нула-четири.

Един старшина първи клас вдигна поглед от линията си.

— Разстоянието трябва да е по-малко от десет хиляди ярда, сър!

— Сигнали, сигнали! Торпедо във водата, пеленг нула-нула-пет!

— Пълен ляво на борд, пълен напред!

— Промяна в пеленга! Нов пеленг на торпедото нула-нула-осем!

— Отменям заповедта! — извика Маккафърти. Новият контакт стреляше по руснака.

— Господи, какво е това нещо? — попита главният хидроакустик.

„Алфа“ чу приближаващата я риба и мина на обратен курс. Още веднъж се чу и видя тътенът от двигателите на съветската лодка… но торпедото бързо смаляваше разстоянието.

— Британска е. Това е едно от техните „Спеърфиш“. Не знаех, че вече са го приели на въоръжение във флота.

— Каква скорост развива? — поинтересува — се хидроакустикът.

— Шестдесет или седемдесет възела.

— Леле-мале! Дайте да си купим няколко.

„Алфа“-та продължи три мили направо, след което зави на север и се насочи към леда, но не можа да стигне до него. Британското торпедо мина по диагонал. Линиите на екрана отново се сляха в ярко петно.

— Завой на север — каза Маккафърти на старпома си. — Скорост осемнадесет възела. Искам да съм сигурен, че британците знаят кои сме.

— Ние сме британската подводница „Торбей“. Кои сте вие?

— „Чикаго“.

— Чухме бъркотията преди малко. Сами ли сте? — попита капитан Джеймс Литъл.

— Да. Алфата ни нападна от засада — сами сме.

— Ще ви ескортираме.

— Разбрано. Знаете ли дали мисията е била успешна?

— Да, успешна беше.

Имаше много работа за вършене, а времето беше твърде малко.

Лейтенант Потър и неговите разузнавачи намериха осем съветски войника в града. Те се бяха опитали да избягат по единствения водещ на юг път, когато бяха налетели на засада, в която петима от тях бяха ранени или убити. Това бяха последните хора, които можеха да предупредят Кефлавик за появилите се на хоризонта кораби.

Първите редовни войски бяха прехвърлени с хеликоптер. На всеки гледащ към залива хълм бяха разположени по един взвод или една рота. Особено голямо внимание беше отделено на задържането на хеликоптерите под радарния хоризонт на Кефлавик, защото там все още имаше един съветски радар, който продължаваше да работи въпреки всички усилия да бъде унищожен. Един хеликоптер CH-53 „Супер Стелиън“ прекара частите на подвижен радарен предавател до едно възвишение на североизточния бряг на острова и една група армейски техници незабавно се зае да го сглобява. Преди корабите да навлязат в запълнения от скали кошмар, наречен пристанище Стиккисхолмур, по няколкото водещи към града пътища бяха заели позиции пет хиляди войници.