Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Решение! Ще пуснем една риба дълбоко, ще я поведем на малка скорост, след което ще ударим целта изотдолу.

Огневият разчет ставаше все по-добър с всеки изминат ден. На капитана му се струваше, че хората от огневия разчет работеха по-бързо от компютъра.

— Шкипер, ако стреляме от тази дълбочина, ще изразходваме голяма част от резервите си на сгъстен въздух — предупреди го старпомът.

— Прав си. Изкачване на сто фута. — „Как, по дяволите, можах да забравя за това?“

— Петнадесет градуса издигане на плоскостите!

— Решението заредено, сър!

— Изчакайте. — Капитанът гледаше индикатора на дълбочината, чийто показалец се въртеше обратно на часовниковата стрелка.

— Сто фута, сър.

— Управление на огъня?

— Готови!

— Сравнете генерираните пеленги и стреляйте!

— Огън с втори, сър.

Маккафърти знаеше, че алфата можеше да чуе шума от сгъстения въздух, но можеше и да не го чуе. Торпедото се насочи със скорост четиридесет възела по пеленг три-пет-нула, доста встрани от пеленга на целта. Когато се отдалечи на три хиляди ярда, по кабелите му за управление беше подадена команда, която го накара да завие и да се потопи надълбоко. Маккафърти беше много предпазлив с този изстрел. Когато съветската подводница засечеше торпедото, то щеше да я приближава от пеленг, различен от този на „Чикаго“. Ако руснакът решеше да отвърне на огъня, неговото торпедо нямаше да тръгне срещу лодката на Дани. Недостатъкът на този подход беше, че така се увеличаваше възможността да бъдат прекъснати кабелите за управление и торпедото да не улучи целта. Рибата се движеше на голяма дълбочина, за да се възползва от водното налягане, което намаляваше кавитационните шумове и така намаляваше и разстоянието, от което можеше да бъде открито. Трябваше да си поиграят малко с ъглите при този изстрел, защото подводниците от клас „Алфа“ развиваха максимална скорост от над четиридесет възела и бяха почти толкова бързи, колкото и торпедото. „Чикаго“ продължи да се придвижва на югозапад, увеличавайки колкото се може повече разстоянието между себе си и торпедото.

— Торпедото продължава да се движи нормално, сър — докладва хидроакустикът.

— Разстояние до целта? — попита капитанът.

— Около шест хиляди ярда, сър. Препоръчвам да го изкачим при четири хиляди и да го включим на висока скорост — предложи оръжейният офицер.

— Много добре.

Разчетът за следене нанасяше курса на торпедото и целта му.

— Хидролокаторното до капитана, „Алфа“-та току-що увеличи мощността си.

— Чули са го. Изкачете рибата сега, максимална скорост, включете хидролокатора.

— Корпусни шумове, сър. Целта променя дълбочината — Докладва старшият хидроакустик. В гласа му се долавяше вълнение. — Хидролокаторът на торпедото се появи на екрана ми. Рибата облъчва. Целта изглежда също облъчва.

— Сър, изгубихме кабелите, рибата изгуби кабелите.

— Това вече не би трябвало да има значение. Хидролокаторното, дайте ми оборотите на витлото на целта.

— Оборотите показват скорост от четиридесет и два възела, сър, чувам силни кавитационни шумове. Изглежда, че завива. Може би току-що е пуснал шумов генератор.

— Някой тук да е стрелял по „Алфа“ преди? — попита старпомът.

— Не познавам такъв.

— Пропуск! Хидролокаторното до капитана, рибата премина откъм кърмата на целта. Изглежда, че целта се насочва на изток. Рибата все още е… не, сега завива. Торпедото все още облъчва, сър. Рибата се насочва на изток, отново завива, имам промяна в пеленга на рибата. Шкипер, мисля, че торпедото гони шумовия генератор. Отчитам отварящ се пеленг между рибата и целта.

— По дяволите, мислех си, че сме го захванали! — изпъшка оръжейният офицер.

— На какво разстояние сме от точката на пуска?

— Около седем хиляди ярда, сър.

— Пеленг към „Алфа“-та?

— Три-четири-осем, пеленгът на целта се движи на изток, машинните шумове намаляват, оборотите на витлото показват двадесет възела.

— Ще продължи да увеличава разстоянието между себе си и торпедото — каза Маккафърти. Докато рибата се движеше и облъчваше, никой не искаше да се приближава до нея. Торпедото щеше да продължи да обикаля, докато не му свършеше горивото, но всичко, което навлезеше в обсега от четири мили на хидролокатора му, рискуваше да бъде засечено. — Какво става с останалите два контакта?

— Няма промяна, сър — отвърна картографът. — Изглежда, че си стоят на позициите.

— Това означава, че са руснаци. — Маккафърти погледна към планшета. Ако бяха британци, щяха да маневрират и да изстрелят своите риби веднага щом чуеха Алфата, а в радиус от двадесет мили едва ли имаше някой, който да не я беше чул.