Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Как стигнахте дотук? — Потър даде знак на радиста.

— Вървяхме пеша по целия шибан път от Кефлавик дотук, сър.

— Доста път сте били, сержант. — Потър беше впечатлен. Той даде кратка заповед по радиото. — Хеликоптерът идва насам. Предполагам, че и дамата също ще дойде с нас.

— Да, сър. Добре дошъл в Исландия, сър. Очаквахме ви.

— Погледни натам, сержант. — Потър посочи на запад. На хоризонта се виждаше редица сиви петна, които се отправяха на изток към Стиккисхолмур.

Маккафърти беше уверен, че те все още бяха там — но къде? След унищожаването на последната „Танго“ контактът с останалите две съветски подводници не можа да бъде възстановен. Маневрите му бяха възнаградени с осем часа на относително спокойствие. Съветските ПЛБ самолети все още бяха във въздуха над повърхността и все още хвърляха своите буйове, но нещо се беше объркало и те вече не бяха толкова близо до подводницата. На Дани му се наложи да маневрира едва четири пъти, за да се измъкне. В мирно време това беше много, но след последните няколко дни му приличаше на ваканция.

Капитанът беше използвал възможността да си почине и да даде почивка на екипажа си. Въпреки че целият екипаж с благодарност би приел да бъде оставен да лежи по койките цял месец, шестте часа сън, които получиха, имаха ефекта на чаша вода за човек посред пустиня — достатъчно, за да им позволят да издържат още малко. А на тях наистина не им оставаше много — до назъбения ръб на ледения блок имаше още само сто мили. Шестнадесет часа път.

„Чикаго“ се намираше на около пет мили пред останалите две американски подводници. На всеки час Маккафърти маневрираше и поемаше курс на изток, за да позволи на буксирния си хидролокатор да засече точното им местоположение. Беше трудна задача — дори и на това разстояние, да бъдат засечени „Бостън“ и „Провидънс“ не беше никак лесно.

Той се питаше какво ли си мислеха руснаците. Тактиката на заграждане на екипите Кривак-Гриша се беше провалила. Те бяха научили, че беше едно нещо да използват тези кораби за бариерни операции срещу групата „Клавиатура“, но съвсем друго — да преследват подводница, носеща оръжия с голям радиус на действие и разполагаща с компютърно управление на огъня. Тяхната зависимост от активните хидроакустични буйове беше намалила ефективността на техните самолети за ПЛБ, а единственото нещо, което почти беше свършило работа — поставянето на дизелова подводница между две линии хидроакустични буйове и подплашване на целта към движение с пуснато напосоки торпедо — също не се беше оказало достатъчно ефективно. „Да благодарим на бога, че не знаеха колко близо бяха до успеха с тази си тактика“ — каза си Маккафърти. Техните подводници от клас „Танго“ бяха забележителни противници — тихи и трудни за откриване — но руснаците все още плащаха за лошите си хидролокатори. В крайна сметка Маккафърти беше изключително уверен в себе си.

— Е? — обърна се той към картографа си.

— Изглежда, че както и преди се движат на около десет хиляди ярда зад нас, сър. Мисля, че тази тук е „Бостън“. Тя маневрира много повече от другата. Тази тук е „Провидънс“ и се движи почти направо.

— Десет градуса ляво на борд, нов курс три-пет-пет — заповяда капитанът.

— Слушам, десет градуса наляво, нов курс три-пет-пет.

— Много добре. — Дани отпи горещо какао от чашата си. „Чикаго“ зави бавно на север. Инженерният разчет в разположеното на кърмата машинно отделение следеше показанията на инструментите, докато реакторът даваше точно десет процента от мощността си.

Единствената лоша новина беше бурята на повърхността. По някаква причина там горе преминаваше редица от дъждовни бури и тази беше доста силна. Според хидроакустиците височината на вълните беше петнадесет фута, а скоростта на вятъра — четиридесет възела — нещо твърде необичайно за арктическото лято. Бурята намаляваше точността на хидролокатора на подводницата с десет до двадесет процента, но с приближаването на ледения блок щеше да свърши добра услуга на подводницата. При тези условия ледени парчета с големина от няколко декара щяха да бъдат натрошени на бучки лед, като при това щяха да вдигнат толкова много шум, че американските подводници щяха да станат почти неоткриваеми в леда. „Шестнадесет часа — каза си Маккафърти. — Още шестнадесет часа и сме в безопасност.“

— Хидролокаторното до капитана, имаме контакт по пеленг три-четири-нула. Засега данните са недостатъчни за класификация.