Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Още девет минути, Хрътка — каза търпеливо гласът.

— Звездна база, ние сме на върха на този хълм, разбирате ли? Всички сме събрани на петдесет фута от върха. — Той повдигна глава. — Към нас идват около петнадесет лоши момчета, на разстояние може би седемстотин ярда от нас. Отблъснахме първата атака, но останахме само… четирима, предполагам, като трима са ранени. За бога, очистете първо тази минохвъргачка, направо ни видя сметката.

— Прието. Дръж се, синко. Помощта идва.

— Ранен сте, лейтенант — каза Никълс.

— Забелязах. Самолетите ще бъдат тук след осем-девет минути. Казах им първо да стрелят по минохвъргачката.

— Много добре. Иван е направо влюбен в тези проклетии. — Никълс сряза панталона около раната и я превърза. — Известно време няма да можете да танцувате.

— Какво можем да направим, за да ги забавим?

— Ще открием огън при петстотин ярда. Това ще ги накара да бъдат по-предпазливи, струва ми се. Елате. — Никълс хвана лейтенанта за ръката и го издърпа до позицията на хребета.

Руснаците се придвижваха напред с голямо умение. Те редуваха кратки прибежки със залягания зад всяко възможно прикритие. В момента минохвъргачката беше спряла да стреля, но това щеше да се промени веднага щом парашутистите се приближаха достатъчно за последния си щурм. Никълс беше захвърлил автомата си и сега държеше полуавтоматична карабина. Когато прецени, че разстоянието до настъпващите руснаци е приблизително петстотин ярда, той се прицели внимателно и натисна спусъка. Не улучи, но всички съветски войници на склона залегнаха.

— Знаеш ли какво направи току-що? — попита го Едуардс.

— Да, току-що поръчах нова минометна атака по нас. — Никълс се обърна, за да погледне лейтенанта. — Адски лош избор имаме, нали?

— Майкъл, това ще ти трябва. — Вигдис легна на земята до него.

— Казах ти да стоиш…

— Ето радиопредавателя ти. Аз отивам…

— Залегни! — Майк я дръпна до себе си малко преди една мина да падне на тридесет фута от тях. Последваха я още пет, които паднаха близо до позицията им.

— Идват! — изкрещя Смит.

Морските пехотинци започнаха да стрелят и руснаците отвърнаха на огъня като прибягваха от едно прикритие до друго, настъпвайки разделени на две групи, за да заобиколят върха на хълма. Майк отново включи радиопредавателя.

— Звездна база, тук Хрътка.

— Приемаме, Хрътка.

— Те отново ни атакуват.

— Хрътка, нашите A-7 имат визуален контакт с позицията ви. Искам да знам къде точно се намирате — повтарям, точно .

— Звездна база, на този хълм има два по-ниски върха, на около три мили западно от кота 1064. Ние се намираме на северния, повтарям, на северния. Моята група е разположена на пет-нула фута от самия връх. Всичко, което се движи е врагът, ние стоим неподвижно. Минохвъргачката е на кота 1064 и трябва да я унищожите възможно най-бързо.

Последва дълга пауза.

— Добре, Хрътка, пилотите вече знаят къде сте. Залягайте, те са на една минута от вас и приближават от юг. Късмет. Край.

— Двеста ярда — каза Никълс. Едуардс се присъедини към него и насочи своя M-16. Трима войника станаха едновременно и двамата стреляха по тях, но Едуардс не можеше да каже дали беше улучил някого или не. Куршуми вдигнаха прах и скални отломки на няколко фута пред него и във въздуха отново се чу свистенето на мини. Групата от петима души се изкачи върху хребета точно когато Едуардс забеляза сивосинкавия силует на изтребител-бомбардировач да се спуска откъм дясната му страна.

Първият A-7 „Корсар“ мина на хиляда фута над намиращия се на три мили планински връх и пусна четири контейнера с касетъчни бомби, които се отвориха във въздуха. Малък облак бомбички се стовари върху съветския наблюдателен пост. От разстояние три мили експлозиите звучаха като дълга серия от фойерверки. Върхът беше скрит от облак прах и искри. Втори самолет повтори същата маневра след двадесет секунди. На върха не можеше да е останало нищо живо.

Настъпващите руснаци замръзнаха на местата си и се обърнаха, за да видят какво става в базовия им лагер. След това видяха, че само на две хиляди ярда от тях кръжаха още самолети. На всички им беше ясно, че най-добрият начин да оцелеят още пет минути беше да се приближат колкото се може повече до американците. Съветските отделения станаха като един и се втурнаха към върха, стреляйки непрекъснато с оръжията си. Още два „Корсара“ се появиха в небето. Пилотите им забелязаха движението на земята и се насочиха натам. Те прелетяха едва на сто фута над склоновете и пуснаха по две касетъчни бомби. Едуардс чу писъците, които се извисиха над трясъка от експлозиите, но облакът прах, който се издигна точно пред него му пречеше да види каквото и да било.