Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Разстояние? — попита Маккафърти.

— Около две мили, сър.

Това беше на ръба на обхвата на хидрофона, но Маккафърти искаше да се приближи още. „Имай търпение“ — каза си той. Подводничарството представляваше едно непрестанно упражнение по търпение. За няколко секунди действие бяха необходими много часове на подготовка. „Истинско чудо е, че досега всички не сме хванали язва.“ След двадесет минути вече се бяха приближили на около хиляда ярда от „Провидънс“. Маккафърти вдигна хидрофона.

— „Чикаго“ вика „Провидънс“. Край.

— Доста време ти беше необходимо, Дани.

— Къде е Тод?

— Той тръгна на запад след нещо преди два часа. Изгубихме го. Не регистрираме никакви шумове от посоката, в която се отправи.

— Какво е състоянието ви?

— Опашката работи. Останалата част от хидролокатора ни е унищожена. Можем да изстрелваме риби със системите за управление в торпедния отсек. В залата за управление все още вали, но ще се оправим, стига да не слизаме под триста фута.

— Можете ли да се движите по-бързо?

— Опитахме се да вдигнем осем възела, но се оказа, че не можем да поддържаме такава скорост. Кулата се разпада. Шумът се увеличава постоянно. Можем да се движим най-много с шест възела.

— Много добре. Щом като опашката ви работи, ние ще заемем позиция на няколко мили пред вас. Да речем на пет мили.

— Благодаря, Дани.

Маккафърти затвори телефона.

— Хидролокаторното, чувате ли нещо, което да прилича на истинско?

— Не, сър, засега всичко е чисто.

— Две трети напред. — „Къде, по дяволите, е «Бостън»?“

— Странно е колко спокойно стана изведнъж — отбеляза старпомът.

— Така е. Знам, че се държа параноично, но се държа достатъчно параноично! — Маккафърти имаше нужда да се посмее. — Добре. Ще спринтираме и дрейфуваме на север, със спринт на петнадесет мили и дрейф на десет, докато се озовем на пет мили пред „Провидънс“. Тогава ще намалим скоростта на шест възела и ще продължим изпълнението на мисията. Отивам да подремна малко. Събуди ме след два часа. Говори с офицерите и старшините и им кажи да се погрижат екипажът да си почине малко. Напоследък се потрудихме доста здраво и не искам някой да сдаде багажа. — Маккафърти си взе половин сандвич и тръгна напред. До каютата му имаше само осем крачки и когато влезе в нея, той вече беше погълнал храната.

— Капитанът в командния център! — Струваше му се, че току-що е затворил очи, когато високоговорителят над главата му се включи. Маккафърти погледна часовника си, докато излизаше през вратата. Беше спал деветдесет минути. Трябваше да се задоволи и с толкова.

— Какво става? — обърна се той към старпома.

— Възможен контакт с подводница откъм левия борд. Току-що я засякохме. Вече имаме промяна в пеленга — близо е. Все още нямаме сигнатура.

— „Бостън“?

— Възможно е.

„Иска ми се Тод да не се беше отделял така“ — помисли си Маккафърти. Той се зачуди дали да не се обади на „Провидънс“ и да й каже да развие максимална възможна скорост и да не мисли за шума. Дани обаче знаеше, че това е гласът на умората. Уморените хора правеха грешки, особено по отношение на преценките си. „Капитаните не могат да си позволят такива грешки, Дани.“

„Чикаго“ се движеше с шест възела. „Никакъв шум — помисли си капитанът. — Никой не може да ни чуе… може би, вероятно. Ти самият вече не си съвсем сигурен, нали?“ Той влезе в хидролокаторния отсек.

— Как си, старши?

— Горе-долу, шкипер. Контактът е страхотен. Вижте как се появява и затихва. Там си е, в това спор няма, но е дяволски трудно да го задържим.

— „Бостън“ е тръгнала на запад преди няколко часа.

— Може да се връща у дома, сър. Бог ми е свидетел, че този контакт е доста тих. От друга страна, може да е някоя „Танго“ на акумулатори, сър. Сигналът е твърде слаб, за да определя типа с точност. Съжалявам, сър. Просто не знам какво е. — Старшината потърка подпухналите си очи и въздъхна тежко.

— Откога не си почивал?

— И това не знам, сър.

— Веднага щом свършим тази работа, отиваш да си легнеш.

Офицерът от следящия разчет повика капитана.

— Мисля, че определихме работното разстояние, сър. Пет хиляди ярда. Мисля, че се е насочил на запад. Опитваме се да потвърдим това предположение. — Маккафърти заповяда да бъде заредено огнево решение за контакта.

— Какво е това? — попита старшината. — Още един хидроакустичен контакт зад първия, пеленг две-пет-три. Той следва първия!

— Искам идентификация, старши!