Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Правил ли си това преди? — поинтересува се лейтенантът.

Никълс кимна.

— На Фолклендските острови. Ние бяхме изпратени там една седмица преди инвазията, за да разузнаем някои неща. Правехме съвсем същото като сега.

— По радиото не ми споменаха нищо за инвазия.

— Лейтенант, вашите морски пехотинци ще извършат десант точно на това място. И на мен никой нищо не ми е казал, но ние не сме изпратени тук, за да търсим място за футболно игрище, нали? — Никълс беше на около тридесет и шест години и скоро щеше да навърти двадесет години служба във въоръжените сили. Той беше най-възрастният член на групата и няколкото дни служба под командването на аматьор, който бе по-старши по ранг от него, го бяха направили раздразнителен. Хубавото на този млад метеоролог беше, че поне се вслушваше в съветите на останалите.

— Добре, от нас също се иска да се качим на този хълм, за да наблюдаваме. Какво ще кажете за онзи по-нисък хълм западно от големия връх?

— Ще трябва да заобиколим много, за да го изкачим, без да бъдем забелязани, но мисля, че можем да се настаним там. Стига руснаците да не са твърде бдителни.

— Добре, щом преминем този път, ще се движим в група. Вие ще ни водите, сержант Никълс. Предлагам да си починем малко. Изглежда, че ще трябва да вървим доста, преди отново да имаме възможност да спрем.

— Осем мили до подножието на хълма. Трябва да сме там до залез.

Едуардс погледна часовника си.

— Добре, тръгване след един час. — Той отиде при Вигдис.

— Е, Майкъл, какво ще правим сега? — Едуардс й обясни подробно положението.

— Ще бъдем близо до руснаците. Може да стане опасно.

— Питаш ме дали не искам да остана тук?

„Кажи «да» и нарани чувствата й. Кажи «не» и… мамка му!“

— Не искам никой вече да те наранява.

— Оставам с вас, Майкъл. С теб се чувствам в безопасност.

Няколко часа бяха необходими за изпомпването на водата, която беше придала лъжливия крен на самолетоносача. Мощните влекачи „Катком“ и „Векта“ бавно придвижиха кораба с кърмата напред към Солент. Палубата за излитане беше поправена изцяло от корабостроителите във Воспър, въпреки че отдалеч си личеше, че работата е била свършена набързо. По поправката на авионосеца бяха работили две хиляди души. От Съединените щати беше докарано ново спирачно оборудване и електроника, която обаче не можа напълно да замени унищоженото от съветските ракети. Влекачите ескортираха кораба до замъка Калшот, след което той се придвижи на собствен ход до канала Торн, на изток от доковете за яхти при Коус. В Портсмут го чакаха ескортиращи кораби и малката формация зави на юг и на запад към Ламанша.

Полетите започнаха незабавно. Първите самолети, които пристигнаха, бяха щурмовите бомбардировачи „Корсар“. Те бяха последвани от по-тежките „Интрудър“ и специализираните в противолодъчна борба „Викинг“. Самолетоносачът „Нимиц“ се беше върнал на служба.

— … и огън! — Три часа неуморна работа се сляха до половин секунда. Последва познатото разтърсване от сгъстения въздух, който изхвърли две торпеда в черните води на Баренцово море.

Съветският командир се беше оказал твърде нетърпелив в желанието си да се увери в смъртта на „Чикаго“ и беше позволил на фрегатата си да се приближи твърде близо зад двата останали „Гриша“. И трите кораба облъчваха дъното, търсейки потопената подводница. „Не очаквахте, че ще тръгнем на юг, нали?“ Може би на север или на изток, но не и на юг. Маккафърти беше направил широка маневра около съветската фрегата, като беше внимавал да стои извън обсега на хидролокатора й, след което се беше приближил на две хиляди ярда зад нея. Едната риба беше изстреляна по фрегатата, а другата по най-близката патрулна лодка.

— Няма промяна в курса и скоростта на целта, сър. — Торпедото гонеше съветската фрегата. — Тя все още облъчва в грешната посока, сър.

Каскадният екран се освети и в центъра на контакта се появи ярка точка. Едновременно с това в подводницата се чу тътенът на експлозията.

— Вдигни перископа! — Маккафърти хвана лещите на ниво палуба и ги завъртя бавно. — Попадение. Пречупихме му гърба. Добре… — Той се обърна към пеленга на патрулната лодка. — Добре, цел номер две се обръща. Оп-па, ето, че включи двигателите си. Увеличава скоростта и завива наляво.

— Шкипер, кабелът на рибата е прекъснат.

— Колко й остават още?

— Още четири минути, сър. — След четири минути на пълна скорост патрулната лодка щеше да бъде извън обсега на торпедото.