Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Идеи, старпом? — попита Маккафърти.

— Какво ще кажеш за: „Телепортирай ни, Скоти!“ — опита се безуспешно да разведри обстановката старшият помощник. Капитанът обаче, изглежда, не беше почитател на „Стар Трек“. — Единственият начин да ги задържим далеч от нашите приятели е да ги оставим да ни преследват малко.

— Да отидем на изток и да атакуваме групата странично?

— Рисковано е — съгласи се старпомът. — Но пък какво ли не е рисковано?

— Ти поеми управлението. Две трети и се дръж близо до дъното.

„Чикаго“ зави на югоизток и увеличи скоростта си на осемнадесет възела. Маккафърти си помисли, че сега щеше да се разбере колко прецизни са картите му. Дали Иван не беше поставил минни полета някъде наоколо? Старпомът държеше подводницата на петдесет фута над дъното — всъщност той се беше застраховал, като беше изчислил петдесетте фута над най-високата точка на дъното в рамките на една миля. Но дори и това нямаше да му помогне много, ако се натъкнеше на неотбелязан на картите потънал кораб. Маккафърти си спомни първото си посещение в Баренцово море. Някъде наблизо се намираха останките на потопените по време на онова учение ескадрени миноносци. Ако се врежеше в някой от тях със скорост осемнадесет възела… Спринтът продължи четиридесет минути.

— Една трета напред! — заповяда Маккафърти, когато вече не можеше да издържа. „Чикаго“ намали скоростта си на пет възела. — Излезте на перископна дълбочина.

Планеристите дръпнаха лостовете си и подводницата изпъшка, когато външното налягане на водата намаля и корпусът й се разшири с два сантиметра. По заповед на Маккафърти първо беше извадена ESM мачтата, а след нея и търсещият перископ.

Времето се променяше и от запад наближаваше дъждовна буря. „Страхотно — помисли си Дани. — Ето как ще загубим десет процента от точността на хидролокатора си.“

— Виждам мачта на две-шест-четири — какво е?

— Не отчитам радарни сигнали по този пеленг — каза един техник.

— Счупена е — това е фрегатата. Отчупили сме едно парче от нея, сега нека да я довършим. Аз… — През лещите премина някаква сянка. Маккафърти изви инструмента нагоре и видя широките криле и пропелерите на един „Беър“.

— Хидролокаторното до капитана, множество хидроакустични буйове зад кърмата!

Маккафърти затръшна ръчките на перископа й прибра уреда.

— Потапяне! Дълбочина четиристотин фута, пълен наляво, пълен напред.

Един хидроакустичен буй се включи на двеста ярда от подводницата. Металическият звук на излъчването му беше отразен от корпуса на „Чикаго“.

„Колко време е необходимо на самолета да се обърне и да стреля по нас?“ Маккафърти заповяда да бъде изстрелян шумов генератор. Генераторът не се включи и той нареди да се изстреля втори. Измина една минута. „Сигурно първо ще се опита да ни засече с магнитния си детектор.“

— Пренавийте лентата. — Дежурният електротехник се зарадва, че му бяха намерили някаква работа. Петсекундният видеозапис показваше нещо, което приличаше на останките от надстройка на „Кривак“.

— Преминаваме триста фута. Скорост двадесет и се увеличава.

— Торпедо във водата откъм десния борд! Пеленг на торпедото нула-едно-пет.

— Петнадесет градуса дясно на борд! Пълен напред! Нов курс едно-седем-пет. — Дани постави торпедото зад кърмата си. Мозъкът му автоматично обмисли тактическата ситуация. „Съветско торпедо за ПЛБ: диаметър шестнадесет инча, скорост около тридесет и шест възела, далекобойност четири мили, работи около девет минути. Ние се движим с… двадесет и пет възела. Торпедото е зад нас. Ако е на една миля зад нас, ще му трябват… седем минути, за да ни настигне. Може да ни улучи. Но ние ускоряваме с десет възела в минута… Не, не може да ни улучи.“

— Високочестотно излъчване откъм кърмата! Звучи като хидролокатор на торпедо.

— Успокойте се, хора, не мисля, че може да ни настигне. — „Само че всички съветски кораби около нас могат да ни чуят.“

— Преминаваме четиристотин фута, започвам изравняване.

— Торпедото приближава, сър — докладва главният хидроакустик. — Излъчването звучи някак странно, като… — Подводницата беше разтърсена от мощна експлозия зад кърмата.

— Една трета напред, десет градуса дясно на борд, нов курс две-шест-пет. Това, което току-що чухте, беше рибата, която се разби в дъното. Хидролокаторното, започнете да ми давате данни.

Руснаците бяха поставили нова линия буйове на север от „Чикаго“, но те вероятно бяха твърде далеч и не можеха да засекат подводницата. Пеленгите на най-близките съветски кораби се застопоряваха — те се насочваха право към „Чикаго“.